Велимир Петров: Напред-назад по кея

Трифон скова ателието като шапрон. От двете страни на гредите накова рогозки от тръстика. Между тях се получи аралък от десет сантиметра, който запълни със сгурия, за изолирване и още нещо, особено — казваше той — да няма мишки! Мишките не обичали сгурия. Получавали запек. Измазаха отвън и отвътре тръстиката с хоросан. Подразбира се, че има прозорец, врата и покрив. Дори приличаше на нещо! Пропуснал само едно — казали му, да навлажни сгурията с циментово мляко или рядка кал, да залепне, да не шава.

Точно под него минават влакове. От постоянното сътресение сгурията се стръскваше; стените отдолу се издуха; да не се пръснат, Трифон им отвори дупки и полека-лека изтече. Нямаше време да мръзне, щото събориха всичко за Рига. Мина време; Трифон се поболя — и си отиде. Така и не си патентова изобретението. Добър човек беше, милозлив — не ни даваше да берем охлюви от дворчето, жалеше ги; казваше, че си ги пасял!

До дворчето на бабичката, беше къщата на Фтичеви, по майчина линия. Веско, малко по-голям — приятел и партньор на двоен скиф, без кърмчия. Що нещо сме изгребали — леле-мале. Бяхме и печалбари — работихме, като юноши, едно лято поливачи на зеленчукова градина в Бръшлянската напоителна система. Разбира се — изиграха ни! Остана ни кяра — дето ни ядоха комарите.

Сестра му — Маргит, другарче в игрите и в училище — до гимназията; след това, като първа приятелка на жена ми, а и нейна съученичка, заздравихме дружбата. Само едно помрачава спомените ми: Маргит плуваше наравно с нас в Дунава и за мой ужас винаги „ме късаше“. Не бях и го простил — докато не разбрах, че за това е била родена. Маргит стана една от големите състезателки по плуване, педагог и треньор; навремето беше единствената жена, преплувала на професионален маратон Охридското езеро. Как си е мазала с шепи грес подмишниците! Получи покана за плувания в Александрия от Принца — шеф на плувната им федерация. Посрещнал ги траур — загинал целият отбор при самолетна катастрофа.

И колко изтегли от коварната болест — рак!

В таванската стая на къщата им живееше екзотична квартирантка: оперната певица Даница. Като ситнеше по улиците, събираше погледите на мераклиите. Твърде ниска, повдигната на прекалено високи танкови обувки; с невероятно изявен бюст, подпрян с корсет, стегнал кръста й; и — как да го кажа — точен еквивалент на бюста й — отзад… и по-надолу! Тесен минижуп! Всичкото това — нищо, в сравнение с грима! Невероятен! Плюс обеци, гердани!

И в допълнение: Иван Моржа (Станев) й прави под балкона серенада, окомплектован с цигулката и мексиканските си мустачки! Невероятно!

Стигнахме до уличката Кресна, деляща Интерхотел Рига, от гъмжилото къщи и къщички — още по-нисички и смачкани пред висотата му. Като копаеха за основите, да стъпят на скала, стигнаха дъното на Дунава и обектът се замрази. Едно малко и дълбоко езеро; помпите работят — нямало кой да подпише за сигурността. Земетресението от седемдесет и седма показа, че сигурност има! Нито една пукнатинка! Любо Теохара свиреше на върха, в Бар Панорама: „Такива отклонения, — вика — роялът ми се блъскаше от стена в стена, препускаше като на родео!“

На ъгъла е Къщата на Старцеви.

На приятелката ми от детството, Татяна — винаги ухилена, много красива, забавна, сладкодумна!

На съученика на брат ми — Васил, сериозен и упорит…

Майка им — леля Нина…

И баща им: инженер Кирил Старцев, Кмет на Русе до Девети. От първия випуск летци — затова летял нависоко: високо ерудиран, с модерни схващания за урбанистика и европейски облик на Русе. Кеят е негова рожба. Също и Халите — символ на Центъра. Като разчиствал варосаните дъсчени бараки на касапите и рибарите, опитали да го убият. „Изглежда не са успели“, щото шета и по Съдебната палата и Голямата градина. Елегантната му, строга и стройна осанка, с бели ръкавици и тънък бастун, в чаршафосан файтон, се появявала бързо там — където е била нужна общинска намеса. Влюбен в Дялото, верен на принципите си, не се поддавал на политически пристрастия. Това не им попречи, след Девети да го затворят, унижават и изпратят на лагер…

Махлата се събираше, когато конвоя водеше Господин Кмета Старцев да мете с една голяма метла своето чадо — Халите. Как всички почтително го поздравяваха и ефектът от наказанието беше обратен; и като извънредно свиждане за жена му — леля Нина, красива, високообразована белогвардейка — да види, че е жив и здрав. Г-н Старцев величествено свещенодействаше с метлата, сякаш с жезъл.