Дейвид Морел - Огнена Сиена

— Тази операция не е съгласувана с началството. Тези момчета работят за мен. Ще направят онова, за което ги помоля.

— И това е всичко?

— Не съвсем — отвърна Малоун. — Притежаваш биологическо оръжие. Няма да те оставим на мира, докато не се уверим, че е унищожено.

Яростта на Беласар достигна върха си.

— Извеждам я — каза само в слушалката и прекъсна връзката.

После се извърна към Сиена.

— Ставай!

Грубо я вдигна на крака и я изблъска от стаята. Но вместо да се насочи към изхода, той я тласна надолу към партера.

А след това към сутерена под него.

Гледайки как сълзотворният газ се разсейва във въздуха и охраната започва да се прегрупира, Малоун изстреля откос и с двете оръдия. Във въздуха отново се разхвърчаха клони, храсталак, но този път имаше и части от човешки тела.

— Минаха три минути! Вижда ли я някой?

Прочесвайки земята под себе си с оръдията, Чейс се насочи към площадката за кацане, зависна и описвайки пълен кръг, изравни всичко около нея. В момента, в който машината докосна земята, Джеб, Дилън и останалите изхвърчаха навън, стреляйки. Макар че витлата на хеликоптера бяха разпръснали сълзотворния газ, всички бяха още с маски, надявайки се да затвърдят убеждението на охраната, че онова, което са хвърлили, наистина е антракс.

Докато Малоун закачаше на колана си димките, Потър изкрещя:

— Ами ние? Махни тия белезници!

Чейс дори не си направи труда да отговори — просто грабна един автомат и се спусна към Манастира.

Зад него отново се чу стрелба. Джеб и момчетата му помагаха на охраната да реши накъде да бяга. Покрай главата му свирна заблуден куршум и Малоун се хвърли зад посечено дърво, стреляйки по един от охраната, който се бе забавил само за част от секундата повече, отколкото трябва. Откосът на Малоун го шибна в гърдите и го просна по гръб в басейна.

Погледът му трескаво обходи опустошенията, търсейки други цели. Статуите бяха обезглавени. От фонтана обаче продължаваше да блика вода. Ето го! Той стреля по пазача, който се бе подал иззад една паднала колона. Оня падна, Чейс огледа района, не видя никой друг и отново се спусна към Манастира. Веднага обаче пак залегна зад първото попаднало му дърво, защото вратата внезапно се отвори.

— Малоун! — викна Беласар отвътре.

— Къде е тя?

— Клетъчният ти телефон у теб ли е? — Без да се показва, Беласар му изкрещя няколко цифри.

Тоя пък какво иска сега? Със свит от тревожно предчувствие стомах, Чейс се сниши зад дървото. После извади телефона от джоба на якето си и набра номера, който му даде Беласар.

— Чейс? — веднага отвърна Сиена с изплашен глас.

— Добре ли си? Къде се намираш?

— В сутерена на Манастира. Заключена съм в някаква стая.

— Каква стая?

— Не знам! Той ми завърза очите, преди да ме доведе тук!

Малоун положи всички усилия да говори спокойно:

— Не се страхувай. Идвам!

Натисна бутона за прекъсване на връзката и извика към вратата на Манастира:

— Беласар!

Никакъв отговор.

— Беласар!

Отвърна му тишина, нарушавана само от изстрелите в далечината.

Чейс откачи една димка от колана си, дръпна шплента й и я хвърли през отворената врата.

Входът веднага потъна в гъст дим.

Той се спусна към страничната стена на Манастира, с помощта на автомата разби един прозорец и хвърли вътре още една димка. До този момент маската му висеше на шията. Сега я вдигна и я сложи на лицето си. Почисти останалите парчета стъкло от рамката на прозореца и се вмъкна вътре. Изтърколил се на пода в стаята, се изправи на коляно и цевта на автомата му мигновено обиколи всички кътчета, но помещението бе празно. Не се чуваше и кашлица. Притича до вратата, хвърли последната димка в коридора и миг по-късно я последва, промъквайки се предпазливо през непрогледната мъгла. Още не чуваше никакво кашляне. Беласар едва ли е очаквал нападение със сълзотворен газ, така че малко вероятно бе да има противогаз подръка. Дали не използваше Сиена като примамка, а в същото време да се измъква някъде отзад?

Беласар не е важен! Трябва да намеря Сиена!

Той продължи по коридора, проверявайки всяко помещение.

Бяха празни.

Чейс стигна до някакви стълби, които водеха нагоре и стигаха до потъналия в гъстия дим вход.

Но имаше и други стълби, които водеха надолу. Той предпазливо заслиза по тях.

Захладня. Камъните, от които бяха направени стълбите, станаха по-големи, цялата конструкция беше някак си по-груба, сякаш бе строена преди хиляда години.