Дейвид Морел - Знакът на пламъка

— Все същото — отвърна помощник-капитанът. — Системите на главния и резервния сонар не работят. Да спрем ли машината?

— Не, не още! Все още не се налага! — Малоун изгледа свирепо останалите. Какво им става? Дават ли си сметка колко време ще е нужно на огромния „Аргонавт“ докато спре и после — след ремонта на сонара — докато отново набере скорост? Три часа! Имаме три часа аванс! Рафинерията ни чака. Сигурно ще получим премия за бързината. Но ако спрем да оправяме един дребен проблем, ще стигнем Бог знае кога и ще получим дръжки!

Малоун разбираше, че пресилва нещата, но не можеше да се овладее. Беше разчитал сутринта да се отърве от задълженията си към коритото, чиито стени напоследък сякаш го притискаха.

Най-силно го блазнеше възнаграждението. Мартини.

Почти усещаше вкуса му.

— Но капитане, сонарът…

— Просто прекъсване в захранването. Ремонтният екип ще го открие и поправи — настоя Малоун. Той разтвори навигационните карти върху масата и отбеляза дълбочините и линията на рифовете.

Да! Добре помнеше тези води! За да избегне рифа в протока Торес на север, той беше превел „Аргонавт“ край Нова Гвинея, после на юг през Соломоново и Коралово море, заобикаляйки Големия бариерен риф край северния бряг на Австралия.

След Големия бариерен риф трябваше да отминат няколко по-малки и по-нататък пътят до Бризбейн беше чист.

— Къде стана повредата на сонара?

— Ето тук, капитане — дежурният помощник-капитан посочи дължината и ширината върху картата.

— Идеално. — В черепа на Малоун се забиваха копия. — Остава да минем само тези два рифа — той се надигна от картата, опитвайки се да запази равновесие. — Двадесет градуса дясно на борд.

— Ест, капитане. — Дежурният изкомандва корекцията на курса на рулевия, който потвърди: „Двадесет градуса дясно на борд“.

Малоун запали цигара с треперещи ръце.

— А сега да оправим сонара.

След час и половина Малоун поиска потвърждение за скоростта на танкера, определи положението му на картата и доволен, че първият риф е преминат, се обърна да даде новата корекция на курса. При завъртането събори чашата си с кафе на пода.

— По дяволите! Да се почисти! Десет градуса дясно на борд!

— Ест, капитане. Десет градуса дясно на борд.

В командната рубка се възцари тишина.

Екранът на сонара премигна.

— Капитане, проблемът е открит.

— Нали ви казах. Дребна повреда. Нямаше нужда да спираме.

Малоун и помощниците се наведоха над светналия пулт.

— Исусе! — промълви някой.

Пред тях мигаха очертанията на рифа. В същия миг корпусът се разтърси с отвратителен трясък и грохот. Малоун залитна и се свлече на колене в локвата разляно кафе. Изпаднал в шок, той не усети втория удар върху танкера.

Кафето. Беше толкова черно.

Добро утро. Аз съм Дан Райдър от Си Би Ес нюз. Най-тежкото разливане на петрол в историята става все по-катастрофално. След като се натъкна на риф край северния бряг на Австралия вчера, супертанкерът „Аргонавт“ на компанията „Пасифик Рим Петролиум“ все още е заплашен от потъване, а опитите за разтоварване на товара му са обезпокоително неефективни. Около тридесет милиона галона суров петрол се разляха върху девственото Коралово море. Теченията насочват петното към една от най-красивите природни забележителности в света — Големият бариерен риф. Еколозите се опасяват, че ако не стане чудо, чувствителните микроскопични организми, изграждащи Рифа, ще загинат, а заедно с тях и самият Риф. Според нашия кореспондент в Бризбейн още едно от чудесата на света е на път да изчезне.

Австралия

Капитан Виктор Малоун излезе разтреперан и изтощен от сградата на Бризбейнския съд след продължителния разпит за командите, които беше дал на дежурния офицер при заобикалянето на рифа. „Десет градуса ляво на борд“, поддържаше той.

Но според дежурния помощник-капитан и рулевия командата била „Десет градуса дясно на борд“. Глупаци! Не, подлеци! Мръсни подлеци! Нямат куража да застанат зад капитана си! Някои дори твърдяха, че е бил пиян!

Добре че му взеха кръвна проба едва дванадесет часа след инцидента. Анализът няма да докаже нищо. Дори да установят следи от алкохол, ще твърди, че е пийнал глътка за подкрепление, когато хеликоптерът го изсипа на брега.

На излизане от съда закри лицето си от фотографите и се запрепъва ядосан надолу по стъпалата и през тълпата към колата, която беше наел. Мартини с водка, повтаряше си Малоун.

Да се отърва от скапаните журналисти…