Дейвид Морел - Знакът на пламъка

От затвора завличаха обвинените на мястото за изгаряне — кладата — за тяхното аутодафе или изпитание на вярата. Всички бяха облечени с жълти роби с качулки. Осъдените на смърт имаха нарисуван черен пламък върху дрехата, насочен надолу. Останалите също не можеха да разчитат на избавление. Едва на ешафода научаваха присъдата на инквизицията. Някои — твърде малко на брой — биваха освобождавани, а други — осъдени на затвор като отсрочка на бавната смърт.

Останалите умираха задушени.

Най-упоритите изгаряха живи на кладата. Разпиляваха пепелта им заедно с пепелта от телата на еретиците, умрели без да дочакат разпита на инквизиторите. Дори след смъртта си набедените за еретици биваха изравяни от гроба и пречиствани чрез кладата.

Тази ревностна защита на вярата продължи много дълго. Столетия след края на Средновековието, през Ренесанса и след това в епохата на Просвещението, Инквизицията продължаваше да налага вярата със сила. Едва в 1834 г. тази институция беше окончателно разпусната.

Поне официално. Но останаха слуховете.

Вашингтон, окръг Колумбия, 10 юни (Асошиейтед Прес)

При най-голямото за годината противопоставяне между демократите и републиканците днес в Сената започна обсъждането на спорния проектозакон Баркър-Хъдзън срещу замърсяването на въздуха. Той препоръчва да се възприемат и приложат в национален мащаб мерките за строг контрол на замърсяването, прилагани напоследък в Калифорния.

„Въздухът ни е замърсен с изгорели газове като над сметище с горящи гуми“, обяви сенаторът Баркър (демократ. партия, Ню Йорк) пред журналисти на стъпалата на Капитолия в мръсната мъгла вчера. „Поемете дълбоко въздух, ако имате смелост. Дано не се задавите. Би трябвало да носим противогази.“

„И не излизайте навън“, добави съавторът на проектозакона, сенатор Хъдзън (демократ. партия, Ню Хампшир). „Миналата вечер бях на разходка с жена ми. Издържахме само десет минути. Втурнахме се обратно вкъщи и затворихме плътно всички прозорци. Аз отказах цигарите преди десетина години. Можеше и да не си правя този труд. Според данните, с които разполагам, въздухът е толкова замърсен, че все едно вдишваме дима от две кутии цигари на ден. Ако не ви е грижа за себе си, поне защитете своите деца. Длъжни сме да спрем разрушаването на техните и вашите бели дробове.“

Проектозаконът Баркър-Хъдзън настоява за пълна забрана на тютюнопушенето на обществени места, големи глоби за производителите на коли и камиони, които в рамките на следващите две години не успеят да намалят емисията на вредни газове, също такива глоби за производствата, замърсяващи въздуха, увеличени такси за собствениците на повече от един автомобил, задължителни системи за пречистване на вентилирания въздух от ресторанти, пунктове за химическо чистене…

Джорджтаун, Вашингтон

Както всяка сутрин старши сенаторът републиканец от Мичиган Роналд Дейвис стана в шест, като внимаваше да не събуди жена си. Той слезе долу, направи си кафе, нахрани котката, вдигна вестника „Вашингтон Пост“, оставен пред входната врата, и се върна с него в кухнята. Дейвис сръбна от димящото кафе, сложи очилата, разтвори вестника и потърси по страниците името си. Не се наложи да чете дълго. Под заглавието за проектозакона Баркър-Хъдзън името на Дейвис се споменаваше няколко пъти като лидер на републиканската опозиция срещу „крайно репресивния, радикален и икономически самоубийствен подход към един, наистина сериозен, но временен проблем, който трябва да се решава постепенно и предпазливо.“

Дейвис кимна доволен както от изказването си, така и от точността, с която го бяха цитирали. Той беше петдесет и осем годишен, висок, с впечатляващо запазена посребрена коса, патрицианско лице и фотогенично стройно тяло, което поддържаше във форма с ежедневни половинчасови упражнения на велоергометъра. Ще отида да повъртя педалите, помисли си той. Денят ще бъде доста натоварен. Освен това беше нетърпелив да види сутрешните новини.

Но първо да дочете репортажа. Баркър и Хъдзън даваха най-апокалиптични прогнози за „парников ефект и разрушаване на озоновия слой… увеличаване на заболяванията от рак на кожата… засушаване… топене на полярния лед… покачване нивото на океана…“ Звучеше като сценарий на фантастичен филм.

Дейвис презрително изсумтя. Демократите нямат никакви изгледи да прокарат закона през Сената, макар че трябваше да се отдаде дължимото на Баркър и Хъдзън — знаеха как да спечелят вниманието на медиите и да извлекат полза за изборите, поне в районите на либералите. Но тази тактика май ще се обърне срещу тях. Никой не гласува за губещите, а Баркър и Хъдзън със сигурност ще загубят днес. Чист въздух? Страхотна идея. Само че американците не обичат да жертват удобствата си. Нека другите да правят жертви. Пушачите, притежателите на повече от една кола, работниците — всички, чийто начин на живот или доходи са застрашени от бъдещия закон, ще настояват техният сенатор да гласува против него. Баркър и Хъдзън не са ли чували за компромиси?