Дейвид Морел - Знакът на пламъка

Тес изстина.

— Ти ми каза, че Джоузеф често използвал този израз. Затова взех ключовете от портиера, влязох в жилището…

— И? — Тес се бореше да не трепери.

— Предпочитам да не ти казвам какво видях. По-добре е сама да го видиш, без подготовка. Затова те водя там. Може би ти ще разбереш.

Крейг сви и паркира. Изведнъж Тес осъзна, че бяха свили по Осемдесет и втора улица.

— Ето там е — посочи Крейг.

— И ти си открил всичко това от вчера следобед?

— Затова те предупредих, че няма да съм в службата — имах доста работа навън.

— Не е ли това работа на отдел „Убийства“, а не на „Издирване“?

Крейг сви рамене.

— Реших да проследя този случай.

— Но ти сигурно имаш стотици други.

— Нали ти казах, че го правя заради теб. — Кашляйки, Крейг слезе от колата.

Тес беше изненадана. Да не би да иска да каже, че я харесва?

Тя го последва покрай кофите за боклук, пренасочвайки бързо вниманието си към тайната, която Крейг щеше да й покаже.

Жилищният блок — един от многото по дължината на улицата, се различаваше от останалите опушени сгради само по мръсно-бялата си фасада. Пожарна стълба се спускаше надолу с ръждиви площадки при всеки прозорец.

Крейг отвори остъклената външна врата, пропусна Тес през антрето с пощенски кутии от двете страни, извади ключ и отключи вътрешната врата.

Вътрешността на блока миришеше на зеле. По един коридор наляво стигнаха до бетонна стълба, водеща нагоре. Асансьорът беше на горната площадка.

— Архитектът е икономисвал — асансьорът спира през етаж.

— Да се качим пеша — предложи Тес.

— Майтапиш ли се? До седмия етаж?

— Тъкмо не съм бягала тази сутрин.

— Да не искаш да кажеш, че бягаш всяка сутрин?

— През последните дванадесет години.

— Господи!

— Чакай да позная. Пушил ли си някога?

— По две кутии на ден. Повече време отколкото си бягала. — Той отново се закашля. — През януари ги спрях.

— Защо?

— По настояване на лекаря.

— Добър лекар.

— Може би достатъчно настойчив.

— Точно това имах предвид. Добър лекар. Е, сега като не пушиш вече… ще ти трябват няколко месеца да изхвърлиш никотина от организма си и няколко години, за да прочистиш дробовете си, но пък си в подходяща възрастова група. Края на тридесетте. Имаш добър шанс да отървеш рака.

Лейтенантът я зяпна.

— Винаги ли си така гадно убедителна?

— Мразя да гледам как хората се съсипват по същия начин, както съсипват и земята.

— Бях забравил, че си от защитниците на околната среда.

— Просто съм оптимист. Вярвам, че ако и другите полагат достатъчно усилия, можем да оправим нещата.

— Добре — прокашля се Крейг и хвана перилата. — Готов съм да поема моя дял. Да тръгваме. Седем етажа — няма проблем. Но, ако се изморя, мога ли да се опра на рамото ти?

Докато стигнат седмия етаж, Крейг остана без дъх, а челото му блесна от пот. Но той не се оплака, нито спря да почине. Тес отбеляза неговата упоритост.

— Стигнахме. Това ми е тренировката за цял месец — каза Крейг.

— Не проваляй доброто начало. Утре опитай пак.

— Може. Кой знае, може да те изненадам.

Заради лукавата му усмивка Тес го заподозря, че се опитва да я залъже.

Апартамент 7-С беше отляво. В рамката под номера липсваше името на наемателя. На вратата имаше метален знак:

— Сложи си това — каза Крейг. Той й подаде полиетиленови ръкавици и ботуши от същата материя. — Сутринта тук идваха от отдел „Убийства“. Направиха снимки и взеха проби за отпечатъци. Но те ще се върнат пак и въпреки, че ми разрешиха да ти покажа апартамента, не трябва да попречим на работата им.

Той също си сложи ръкавици и предпазни ботуши върху обувките. След като почука и не дочака отговор, лейтенантът извади два ключа и отключи двете брави. После бутна вратата.

Видяха коридор с бели стени. Вляво мъждееше червената лампичка на охранителната система. Тя беше елементарна — без програмиране, само с превключвател — управителят беше монтирал най-евтиния модел, вероятно за да спести разходи. Крейг я изключи и лампичката угасна. Влязоха навътре по коридора. Вдясно Тес видя малка баня. Умивалник, шкафче, вана без отделение за душ. Ваната беше доста стара, овална, на метални крака. Но въпреки това и тя, и умивалника, и шкафа светеха от чистота.

— Забеляза ли нещо? — Крейг я стресна, влизайки след нея.

Тес погледна старателно сгънатата кърпа и хавлията на поставката до умивалника. Четката за зъби в кристално чистата чаша изглеждаше като нова. Огледалото на шкафчето сияеше.