Дейвид Морел - Знакът на пламъка

— Джоузеф е бил по-добър домакин от мен.

— Вгледай се — Крейг се вмъкна и отвори шкафчето.

Самобръсначка. Пакет ножчета. Крем за бръснене „Олд Спайс“. Паста за зъби „Крест“. Тубичките бяха навити и подредени акуратно. Лосион за след бръснене „Олд Спайс“. Шишенце шампоан. Конци за почистване на зъби.

— Е? — попита Тес.

— Само най-основното. Дори по-малко. Тук няма нито едно лекарство.

Тес понечи да възрази, но Крейг я възпря с жест.

— Добре, ти ми каза, че Джоузеф е бил здрав — тренировки, правилно хранене и т.н. Но Тес, няма дори аспирин. Колкото и да е бил здрав Джоузеф, всеки има аспирин у дома си. Всеки, разбираш ли? Проверих навсякъде. В кухнята има витамини, но не и аспирин. — Лейтенантът поклати глава. — Този човек е бил доста краен.

— Какво странно намираш? Той не искаше да взема химикали, колкото и да са безобидни.

— Не съм свършил още — Крейг я поведе по-нататък.

Печката, хладилникът и машината за съдове в кухнята също не бяха нови, но блестяха от чистота. Върху плота нямаше нищо — нито тостер, нито микровълнова печка, нито кафеварка. В единия шкаф видяха само чиния, купа и чаша, а в другия няколко излъскани стоманени тенджери и цедка.

Чекмеджетата също бяха празни, освен едно, където имаше нож, вилица и лъжица и две големи готварски лъжици.

— Меко казано, Джоузеф е смятал, че трябва да сведе всичко до абсолютния минимум. Витамините са в шкафчето за подправки зад теб. Но освен тях няма друго. Даже сол и пипер. Само витамини. Няма алкохол.

— Джоузеф не пиеше — отбеляза Тес. — Какво от това, аз също почти не пия.

— Внимавай, интересното още предстои.

Тес ядосана завъртя глава. Крейг отвори хладилника.

— Портокалов сок, обезмаслено мляко, минерална вода, плодове, салата, домати, чушки, аспержи… Зеленчуци. Никакво месо. Нито…

— Джоузеф ми каза, че е вегетарианец.

— Не е ли прекалено?

— Не смятам. И аз съм вегетарианка — отвърна Тес. — Ако можеше да надникнеш в моя хладилник. Единствената разлика е, че ям риба и пилешко, но само бяло месо.

Крейг нетърпеливо посочи шкафовете.

— Никакви консерви.

— Естествено. Те съдържат много сол. И консерванти, изкуствени подправки.

— Не се обиждай, но се надявам да не опитвам твоята кухня.

— Прибързан извод, лейтенант. Аз готвя много добре.

— Сигурно, но ако не хапвам от време на време по една пържола…

— Ще намалиш холестерина си — вметна Тес. — И може би тлъстините около кръста.

Крейг я стрелна с поглед, прихна и се закашля.

— Да оставим това. Както отбелязах, ние едва започваме. Да ти покажа всекидневната.

В края на коридора Тес застина от изненада.

Освен дебелите пердета на прозорците в стаята нямаше нищо. Даже килим и лампи. Гол под и голи стени. Нямаше дори…

— Телефон — каза Крейг, сякаш четеше мислите й. — Затова не е дал номера в службата си. Просто не е имал. Предполагам защото не му е трябвал. Последното нещо, което е искал, е някой да се обади или пък той да позвъни. Твоят приятел е свел живота си до най-елементарните нужди. И това ли е типично за вегетарианците? В живота си не съм виждал такова нещо.

Съвсем объркана, Тес отвори стенния гардероб и видя окачен спортен екип и горна дреха. И едни маратонки — нищо друго.

— Ти си прав. Никой не живее така. Тук има нещо странно.

— Чакай, не съм ти показал най-интересното. — Крейг кимна към вратата. — Спалнята. Не се страхувай. Но искам да знам какво означава.

С отекващи стъпки Крейг прекоси стаята и отвори вратата на спалнята.

Тес пристъпи като хипнотизирана.

Спалнята също беше почти празна. Имаше пердета, но подът беше гол. В ъгъла се тъмнееше нещо, но със спуснатите си пердета стаята беше сумрачна и не се виждаше какво е.

Тес опипа стената и намери ключа на лампата. Щрак — и нищо.

— Няма лампа — каза Крейг.

— Но как не се е препъвал в тъмното?

Вместо отговор Крейг дръпна пердетата.

Мъглява светлина нахлу в стаята и за миг заслепи очите на Тес. Тя премигна, погледна и отново премигна вече изумена.

Неясното петно в ъгъла беше матрак, поставен направо на пода. Дори не беше матрак, а два пръста тънка конопена постеля, дълга около два метра и широка метър и двадесет.

— Наистина не е живял сред удобства — каза Крейг. — Без възглавница и чаршаф. Само одеало. Вече огледах — няма нищо в стенния шкаф.

Тес усещаше пулса в слепоочията си. Все по-объркана тя забеляза, че одеалото беше сгънато в края на постелята също тъй акуратно, както хавлията в банята.