Дейвид Морел - Знакът на пламъка

— Добре, Джоузеф е криел нещо. Всичко около него е било лъжа. Затова не искаше да ме допусне близо до себе си. Но какво е трябвало да крие?

— Почакай. Когато говорих със счетоводителя в службата на Джоузеф, поисках да вида чековете, които са му изплащали. Сумите бяха доста големи, за да ги приемат в супермаркет или друг магазин. Трябвало е да ги осребрява в банка. А банката ги изпраща на банката, в която е сметката на неговата служба, която пък ги изпраща на счетоводителя. Излезе, че Джоузеф е осребрявал чековете си в една и съща банка. Ей там — Крейг тъкмо минаваше край банката на Петдесет и пета улица.

— И ти отиде в банката, показа им разрешение от прокурора за достъп до регистрите им и провери сметката на Джоузеф.

Крейг пак я изгледа.

— Ставаш за полицай. Да. Точно това направих. Адресът, посочен от Джоузеф в банката, беше на онази пощенска кутия на Бродуей. Този адрес бил отпечатан на чековете му. Нищо странно. Странното е, че няма нито една сметка за електричество или наем. Няма как да живее някъде, без да плаща ток или наем на хазяина си. Освен това всеки месец е пращал чек за хиляда и триста долара на един човек на име Майкъл Хофман. Познай какъв е?

— Счетоводител.

Крейг я изгледа внимателно.

— Много си добра. Очевидно, Джоузеф е искал да пусне още една димна завеса пред личния си живот. Хофман ми каза, че никога не са се срещали. Контактували по пощата или телефона.

— И той му е плащал всички основни разходи. Но тогава, с помощта на електрическата компания би могъл да установиш къде е живял.

— Правилно. Обаче, според договора им, наемодателят заплащал сметките за ток, вода и други, а после Джоузеф му възстановявал разходите. Така че електрическата компания не може да ни помогне.

— Но наемодателят може.

— Наемодателят е един конгломерат от компании, който притежава хиляди апартаменти. Данните им се съхраняват в компютър. Оттам ми дадоха адреса му — в Гринуич Вилидж — но се оказа, че никакъв Джоузеф не е живял там. Дори не беше техен апартамент.

— Искаш да кажеш, че някой е въвел погрешна информация в компютъра?

— Това е едната възможност. Сега проверяват. — Крейг хвърли поглед към задръстването на Първо авеню. — Или е подкупил някоя секретарка да фалшифицира данните. Както и да го е направил, това засилва желанието ми да открия защо.

— Но ако не знаеш адреса, тогава къде отиваме?

— Не казах, че не го знам. Направих някои предположения. Първо, банката на Джоузеф е в Ист Сайд, трябвало е да се срещнете в парка „Карл Шурц“… Пощенската служба, която е използвал, е на другия край на града, но като знаем манията му за прикриване, това изключение е напълно логично. Помолих полицейските участъци в района да видят дали нямат някакви произшествия от петък насам — нещо, което да ни насочи. По-рано така хванахме един убиец. Мръсникът, докато застрелвал жертвите си, пресрочил времето за престой на паркинга и бил глобен. И така — имаше доста съобщения за инциденти през уикенда. Но като ги прегледах и изключих някои възможности, открих едно за сбиване в жилищен блок на Осемдесет и втора улица в Ист Сайд. Нападнат бил един от обитателите. Той избягал от блока, преследван от няколко мъже. Вдигнали достатъчно шум, за да събудят някои от живеещите в блока, които забелязали боричкащи се силуети на стълбите. Един от наемателите, който се връщал от гости в това време, видял бандата да преследва надолу по улицата накуцващ мъж.

— В посока към реката?

— Да — въздъхна Крейг. — В събота през нощта или, поточно, в два и половина сутринта в неделя.

— Господи — промълви Тес.

— Говорих с някои от разбудените наематели. Според тях свадата започнала на седмия етаж. Там са по четири апартамента на етаж. Отидох рано тази сутрин, за да говоря с хората от етажа. Никой не се обади от четвъртия апартамент. Другите от етажа казаха, че от няколко дни не са виждали наемателя му. Всъщност нищо необикновено. И дотогава почти не го виждали. Самотник. Приветлив, но затворен. Държал се настрана.

Тес се вцепени.

— На кутията долу пише Робърт Копланд. Естествено, това не значи нищо. Всеки може да сложи фалшиво име на кутията си. Според описанието на съседите бил снажен, висок, в отлична форма, малко над тридесетте, с тъмна коса и смугло лице.

— О, Господи — изстена Тес. — Съвсем като Джоузеф.

— Най-силно впечатление правели очите му — сиви, с нещо като сияние.

Тес затаи дъх.

— И говорел особено — добави Крейг. — В малкото случаи, когато са разговаряли с него, вместо „Довиждане“, казвал „Да благослови Бог“.