Дейвид Морел - Знакът на пламъка

Крейг се изкашля пак.

— Да не мислите, че имам кристална топка или вълшебно огледало? Като начало ще звъня по болниците, ще се обадя в моргата.

— Моргата?

— Винаги има вероятност. Оттам ще започнем. Разбира се, има и други причини да изчезне човек.

— Какво?

Крейг подреди папките на бюрото си.

— Но съм длъжен да ви предупредя… Ако човек се оглежда зад себе си… — лейтенантът се изправи. — Няма значение. Ще говорим по-нататък.

Тес също стана.

— Внезапно загубих желание.

— Така казваше бившата ми жена. Но ние пак ще говорим. Скоро. Обещавам. А сега идете на кино или пийнете — направете нещо да се отпуснете, за да можете да спите.

Тес пиеше рядко, а и моментът не изглеждаше особено подходящ да се довери на алкохола. Продължителното плуване и петнадесетминутната сауна я изтощиха и успяха да отпуснат напрегнатите й мускули. В девет, когато се върна в мансардата си, беше страшно уморена и веднага си легна. Но мозъкът й не искаше да заспи. Чак след два потъна в неспокоен сън.

В сряда сутринта в работата я мъчеше главоболие. Аспирините не помогнаха. При всеки звън на телефона скачаше с надеждата да чуе гласа на Джоузеф, и едновременно със страх от това, което можеше да разбере.

— Госпожица Дрейк?

— На телефона — Тес изтръпна, като позна дрезгавия глас.

— Тук е лейтенант Крейг.

— Да? — Тя стисна слушалката с една ръка, като разтриваше слепоочията си с другата.

— Обещах да се обадя възможно по-скоро. Можете ли да оставите работата си и да дойдете с мен?

Тес почувства слабост и затвори очи.

— Госпожице Дрейк?

— Моля, наричайте ме Тес. — Вчера Крейг не обърна внимание на фамилията, очевидно не я свърза с баща й. Не искаше при повтарянето й в един момент той да се сети. — Открихте ли нещо?

— По-добре да говорим в колата. Стигат ли ви петнадесет минути? Ще ви взема долу пред входа.

— Добре. — Гърлото й се сви. — Да. Става.

— Не очаквайте полицейска кола. За да не ви притеснявам, ще използвам кола без маркировка. Просто чакайте на тротоара.

Тес затвори телефона и потръпна.

След десет минути, точно според уговорката, един кафяв крайслер спря пред нея и лейтенантът й направи знак да седне.

Щом Тес преметна колана, Крейг потегли и сръчно се включи в потока от коли.

Тес се вгледа в лицето му, като се опитваше да отгатне мислите му.

— Е?

Лейтенантът прегракнало се изкашля.

— Проклето гърло. Докторът ми каза, че може да имам астма. Нищо чудно в този гаден въздух.

— Не ми отговорихте.

— Опитвам се да ви предразположа. Имам добра новина и друга, може би лоша.

— Предполагам, че в моята ситуация е по-добре първо да науча добрата.

— Правилно. Това никога не вреди. — Крейг сви от Бродуей, насочвайки се на изток по Тридесета улица. — Проверих всички болници. Кой знае — можеше да е блъснат от кола, да е получил удар, сърдечен пристъп или друго и да е в кома. Ако не е носил документи със себе си, в болницата не биха могли да го идентифицират.

— И тъй като това трябваше да е добрата новина — каза Тес, — значи не сте го открили в нито една болница.

— Точно така.

— Все пак е някакво успокоение.

Крейг вдигна ръка от волана.

— Не съвсем. Проверих само болниците в града. Ако приятелят ви е тръгнал нанякъде — Ню Джърси, Пенсилвания или нагоре към Кънектикът — и след злополука е изпаднал в кома, още не можем да знаем. Сега всичко е в компютрите, но ми трябва време да получа достъп до регистрите на болниците в другите щати. За късмет, имам кой да го провери. Предчувствам обаче, че резултатът ще е отрицателен. Но не обещавам.

— Предчувствие. Благодаря за уточнението.

— Просто съм предпазлив. Отдавна съм научил едно: не обещавай много, но и не обезкуражавай хората. Те рядко слушат какво им казваш. Чуват само това, което искат да чуят, а после те обвиняват.

— Един журналист знае какво е предпазливо изявление. Продължавайте — каза Тес. — Чакам да довършите. С вероятно лошата новина.

— Е добре. — Крейг спря колата на Тридесета улица. Пред тях в задръстеното кръстовище с Лексингтън авеню един полицай насочваше колите край преобърнат фургон за пици. — Следващият пункт беше моргата.

— Затова ли отиваме към Първо авеню. Ако продължим в тази посока — каза Тес — ще стигнем Медицинския център на Нюйоркския университет, а до него, през улицата, е корпусът по съдебна медицина.

— Така. Надявах се да те подготвя. Да, там отиваме. През почивните дни и после в понеделник и вторник съдебномедицинският експерт е имал няколко неидентифицирани клиента. — Крейг се наведе напред и отново потегли, а полицаят на Лексингтън авеню проследяваше изтеглянето на фургона от кръстовището. — Повечето от труповете не отговарят на описанието. Но има няколко…