Дейвид Морел - Знакът на пламъка

— Както ви обещах — каза Фулано. — Истината.

— Да идем по-близо.

Джерард сложи ръце на раменете на Тес и Крейг и ги поведе към централната част на църквата. Преди да влязат спряха пред съд с вода, поставен върху пиедестал, и Джерард потопи дясната си ръка в него. След това докосна последователно челото, гърдите си, лявото и дясното рамо — кръстният знак.

Но не християнски кръст. Този кръст беше кръстът на слънцето.

— Светена вода? — страхът й отстъпи пред недоумението.

— Напомня ти на католицизма — каза Джерард. — Но този ритуал е много по-стар. Като много други и той е бил взаимстван… откраднат след като през четвърти век император Константин въвел християнството като официална религия. Първо ни преследваха, а след това лицемерите откраднаха причастието, освещаването на хляба и виното, нафората. Техният хляб и вино символизират тялото на техния лъжлив Христос, а нашите символизират плодородието, изобилието на земята. Също и тази вода — която няма нужда да се освещава, тъй като щом е вода, вече е благословена — е преклонение пред дъжда и реките, които утоляват жаждата на земята.

Те пристъпиха до олтара. Тес потръпна, когато отблизо различи кучето, скорпиона и змията. Доброто и злото в единоборство.

— Време е — каза Джерард.

Фулано приближи.

— Сигурен съм — обърна се към тях Джерард, — че въпреки старателната подготовка на тези разкрития, за вас те не са истинска изненада. За мен беше ясно, още когато стъпихте на борда на Номер две, че ме подозирате — да използвам вашия език — че съм еретик, макар че за нас християнството е ерес. Ясно беше също, че и вие се досещахте, че го знам. Дълго се преструвахме — игри на думи, остроумни диалози, в които всеки се опитваше да надхитри другия. Но никой не беше убедителен. Въпреки това, твоите думи ме разколебаха, Тес. Твоята дълбока загриженост за природата, за спасението на планетата… Когато ми казаха във Вашингтон, че представляваш заплаха за нас, наредих да те насочат към мен, за да уредя лично премахването ти. В имението на Хосе лесно можеше да се инсценира нещастен случай. Но вече не съм убеден, че трябва да бъдеш убита. Виждам по-добра възможност. Твоят талант на журналист и ревностна убеденост могат да ни бъдат от полза. Права си да негодуваш за убийството на майка ти. Аз също. Безсмислено, ужасно, ненужно убийство. Но не можем да я върнем. Затова въпросът, който трябва да ти задам е: За да запазиш своя живот, готова ли си да пренебрегнеш скръбта и да работиш с нас? Помисли. Това е най-важният въпрос в твоя живот.

Тес беше все още замаяна, но бързо се овладя.

— Убийства, изнудване, тероризъм? Погрешни методи — каза тя.

— Но необходими, след като нищо друго не помага. Ценя твоята честна реакция. Въпреки оръжието, насочено в гърба ти, не се изкуши да излъжеш. Забележително. Но може би има надежда. Не бих искал да дам нареждане за екзекуция. Ти си тъй хубава, жизнена, здравомислеща млада жена — образец на живота, който искаме да опазим. Искрено ще съжалявам, ако се наложи да те премахнем.

Крейг се изкашля.

— Ще добавите ли нещо, лейтенант? Помнете — търпим ви само заради романтичната ви връзка с Тес. Ако ви бяхме убили, тя щеше да откаже да ни сътрудничи.

— Естествено — отвърна Крейг. — Ние се обичаме с Тес и много държим да останем живи. Да предположим, че аз забравя работата си в полицията, а Тес забрави, че убихте майка й.

— Продължавай.

— Как може да сте сигурни, че не ви мамим? Че можете да ни се доверите?

— Ти вече почти си отговори сам. Щом се обичате, не бихте искали да застрашите бъдещето си. Това е планът, който нашите предшественици са измислили преди много години. Ние сме проникнали във всяко правителство, във всяка голяма компания, да не споменавам комуникационните мрежи и финансовите институции. Ти и Тес никога няма да се изплъзнете от полезрението ни. Ще бъдете под постоянно наблюдение. В момента, в който решите да разкриете съществуването ни и да насъскате неверниците срещу нас, ще бъдете убити.

Тес си припомни с ужас как миналата вечер отец Болдуин ги беше заплашил със същото. Само да се опитат да разкрият тайната на Инквизицията и неговите хора, които постоянно ги държат под око, ще ги убият. Бяха в капан. Между доброто и злото. Но къде беше доброто и къде злото? И двете страни използваха едни и същи зловещи смъртоносни методи.

— Да, това е убедително. Тази част на отговора е ясна. А другата? Как можете да ни се доверите? И как можем ние да вярваме, че сме в безопасност?