Дейвид Морел - Изгубеният брат

— Зъболекар? — възкликна Пити. — По дяволите, не. Няма да ходя на никакъв зъболекар.

— Само да оправи счупения ти зъб. Няма да боли.

— Няма да стане. Не съм бил на зъболекар, откакто се наложи да ми извадят един зъб преди шест години.

— Преди шест години? Мили боже! Ето още една причина да отидеш на преглед. — Нарочно премълчах факта, че зъболекарят е жена.

Преди да излезем, се обадих в няколко фризьорски салона, докато открих един, чийто график не беше запълнен. Не е задължително дългата коса — моята собствена трудно би могла да мине за къса, — да изглежда проскубана и занемарена. След фризьорския салон му купих малко дрехи. Не си правех илюзията, че Пити ще иска да носи панталони или спортно яке, но чифт нови дънки и една хубава риза със сигурност нямаше да му навредят. Дойде ред и на магазина за обувки — оттам му взех нови работни ботуши и маратонки.

— Не мога да приема всичко това — каза той.

— Правя го с удоволствие. Но ако държиш, ще го сметна за заем. Ще ми се издължиш, щом се опаричиш.

После стана време за часа при зъболекарката. Когато напуснахме кабинета й, зъбите на Пити изглеждаха чудесно, въпреки няколкото кариеса, за които жената бе обещала да се погрижи при следващото му посещение след две седмици. Косата на брат ми бе стилно оформена и бухнала. Прииска ми се да попитам някой пластичен хирург дали не може да се направи нещо и за белега на брадичката му. Но и така ефектът от намесата ми, колкото и малка да беше тя, бе забележителен. Пити имаше вид на човек, който току-що се е облякъл след игра на тенис.

— Гладен ли си?

— Иска ли питане — отвърна той.

— Да, струва ми се, че напоследък доста си гладувал. Имаш нужда да качиш поне четири-пет килограма. Обичаш ли италианска кухня?

— Имаш предвид спагети и кюфтета със сос?

— Да, неща от този род. Но там, където отиваме, спагетите се наричат паста, а манджите носят имена от рода на пилешко с марсала 4 4 Сорт вино — Б.пр. .

— Спри за секунда.

— След като се наобядваме, ще те представя на един човек, който може да ти осигури работа.

— Брад… Чакай… Спри…

— Защо? Какво не е наред?

— Нямаш ли си работа? Вчера пропиля с мен целия си следобед. Тази сутрин също не отиде на работа. Кейт каза, че си имал уговорени срещи.

— Нищо не е по-важно от теб.

— Но ти не можеш да въртиш бизнес по този начин, нито да харчиш толкова пари заради мен. Имаме да наваксваме много, но не е нужно да го правим наведнъж.

Тревожното изражение на Пити ме накара да избухна в смях.

— Според теб съм се смахнал, така ли?

— Съвсем малко.

— В такъв случай какво предлагаш?

— Отиди на работа. От другата страна на улицата има парк. Иска ми се да постоя малко там. Да сложа ред в мислите си. Всичките тези промени. Ще се видим у вас за вечеря.

— Наистина ли искаш това? — попитах го аз.

— Направи достатъчно за мен.

— Но как ще се добереш до дома?

— На стоп — отвърна Пити.

— А ако никой не те качи?

— Не се притеснявай. Подходът ми е безотказен. — Той се усмихна, за да ми покаже чудесно изглеждащите си зъби.

— Имам по-добра идея — казах аз. — Използвай колата ми. Можеш да ме вземеш от работа в края на деня.

— Не мога. Нямам шофьорска книжка.

— Ще се погрижим и за това.

— Утре — каза Пити.

— Ще гледаме да поправим и очилата ти.

— Добре. Но утре.

Когато се прибрах, Пити и Джейсън косяха тревата в задния двор на къщата. Момчето имаше проблеми с управлението на тежката електрическа косачка, така че брат ми вървеше зад него и му помагаше при завоите.

— Хей, татко, виж ме! — изкрещя Джейсън, за да надвика рева на мотора.

Вдигнах ентусиазирано палец.

Те спряха до мен.

— Можеш ли да я управляваш, Джес? — попита Пити.

— Напълно.

— Тогава я оставям изцяло в твои ръце. Ще остана тук, за да поговоря с баща ти.

Джейсън кимна, като се опитваше съсредоточено да кара косачката по права линия. После навлезе сред дърветата в далечния край на двора и ревът й заглъхна.

Пити ме отведе при стълбите на верандата и взе оттам бутилка бира.

— Може да съм създал звезда. Ако напредне още в косенето, ще се наложи да му увеличиш джобните.

— За първи път проявява интерес към тази дейност. Трябва да си улучил слабото му място — отвърнах аз. — Обикновено за тревата се грижи службата за косене, но за Джейсън ще бъде добре да помага по малко и да се научи на някаква отговорност.

— Достатъчно е голям, за да се научи на отговорност. — Пити отпи от бутилката си с бира.