Дейвид Морел: Изгубеният брат

— Слушай, оценявам усилието ти, но не си длъжен да косиш тревата.

— Не е кой знае каква работа. Стори ми се поизбуяла. Пък и искам да ти се отплатя по някакъв начин.

— Не е необходимо, наистина. Достатъчно е, че си тук, до мен. Както и да е, от другата седмица ще бъдеш зает, така че сега по-добре си почивай.

Пити наведе глава на една страна.

— Следващата седмица ще бъда зает?

— Да, обадих се тук-там. Намерих ти работа.

— Така ли? Страхотно!

— На строежа на проектирана от мен сграда.

— По-добре от това не би могло да бъде.

— Чичо Питър! — изписка уплашено Джейсън. В далечния край на двора момчето се мъчеше да направи завой с косачката, която се беше насочила към един храсталак.

— Дръж се! — викна в отговор Пити и се втурна да му помогне.

— Не е необходимо да ми помагаш със съдовете — каза Кейт.

— Това е най-малкото, което мога да направя. — Пити подсуши още една паница. — Не си спомням да съм ял по-вкусно задушено говеждо.

— По принцип не готвя толкова често червено месо — отвърна тя. — Но искам да понапълнееш малко.

— А лимоновият пай беше разкошен.

Джейсън си хареса второ парче.

— Да, досега не беше се случвало мама да направи десерт по средата на седмицата.

— Е, потрудили сте се здравата, за да окосите моравата — заяви Кейт. — Заслужавате почерпка.

Седях на другия край на масата и не можех да спра да се усмихвам. Фактът, че Пити действително е там, до мивката, и посяга да избърше поредната паница, все още ми се струваше изумителен.

— Както и да е — каза брат ми, връщайки се на една по-ранна тема, — не се учудвам, че си се преместил да живееш тук, в Денвър.

— Така ли?

— Онова летуване с татко. Спомняш ли си го? — попита ме Пити.

— Разбира се.

— Точно тук, в Колорадо. Какво хубаво време беше. Естествено дългото пътуване с кола от Охайо беше отегчително. Ако не бяха комиксите, които татко ни купуваше през целия път по магистралата… Но щом пристигнахме, разбрахме, че усилието си е заслужавало. Спането в палатки, походите, катеренето по скалите, риболовът и татко, който ни показваше какво да правим.

— Когато улови първата риба в живота си, ти беше толкова развълнуван, че започна да навиваш макарата, без да се увериш, че рибата се е закачила достатъчно здраво и тя скочи обратно в езерото.

— Помниш такива подробности?

— През годините често мислех за това летуване. Месец след като се върнахме у дома, започна учебната година и… — Дадох си сметка, че нямам сили да говоря за изчезването на Пити. — Дълги години смятах, че това е било най-хубавото лято през живота ми.

— И аз. — Брат ми сведе поглед. Остана така за миг, после се отърси от налегналата го тъга и взе поредната паница. — Както и да е, бях започнал да ти казвам, че може би си се преселил тук, защото подсъзнателно си искал да преживееш отново онова лято.

— Къмпинг ли? — наруши тягосната атмосфера Джейсън.

Всички погледнахме към него. Той помълча, докато довърши второто си парче пай, после каза:

— Татко обеща да ме заведе, но така и не го направи.

— Ходили сме сума ти пъти на поход — отвърнах смутено аз.

— Но не сме спали в палатка.

— Да не искаш да кажеш, че никога не си бил на истински къмпинг? — възкликна Пити.

Джейсън кимна, после добави:

— Е, веднъж спах в палатка в задния двор на Том Бърбик.

— Това не се брои — отсече брат ми. — Трябва да пренощуваш на място, където се чува ревът на лъвове, тигри и мечки.

— Лъвове и тигри? — намръщи се синът ми.

— Той се шегува — разроши косата му Кейт, като остави по нея сапунена пяна.

— Мамо! — писна Джейсън и побърза да я избърше.

— Но идеята не е никак лоша — продължи тя, като гледаше мен и Пити. — Да организирате къмпинг. Можете да отидете на същото място, където някога ви е завел баща ви. Да забравите за изминалите години. Знам, че не ти е било леко, Питър, но сега хубавите времена отново започват.

— Мисля, че си права, Кейт — каза брат ми. — Чувствам го.

— Ами аз ? — попита Джейсън. — Не мога ли и аз да дойда?

— Ще отидем всички — рече Пити.

— Съжалявам. Без мен, господа. — Жена ми вдигна ръце. — В събота по програма имам семинар.

Кейт беше психолог и работеше като консултант на корпорации, чийто персонал трябваше да бъде съкратен поради намаляване на производството.

— Освен това нощуването в гората не е сред любимите ми занимания.

— Същото каза и мама. — Пити се обърна към мен. — Помниш ли?

— Да — съгласих се аз.