Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Още не съм я питал, но мисля, че ще каже „да“. Ще ѝ направя предложението при следващата ни среща. — Джейк огледа пръстена на светло.

Сами наблюдаваше приятеля си отстрани. Запали си цигара и бавно я изпуши. Накрая каза:

— Я дай да го видя този пръстен още веднъж! Тъкмо го хвалеше, когато на вратата се почука. Влезе Кампарели.

— Я излез за малко, Сами! Искам да разговарям с Джейк насаме. — Татенцето се бе изправил в долния край на койките. Пое си дълбоко въздух. — Може би няма да има Военен съд, но това още не е напълно сигурно. — Той разгледа каютата. — Да ви се намира малко алкохол в тоя бардак?

Джейк извади от сейфа на бюрото бутилка и като наля няколко пръста от течността в нея в една чаша, я подаде на Кампарели.

— И ти си сипи! Голям късмет имаш, копеле такова!

— Какво стана? Мислех, че влаченето ми под кила на кораба ще бъде сметнато за прекалено малко наказание за постъпката ми.

Кампарели отпи една глътка.

— Трябва му лед. Изглежда, че — обясни той, — обясненията за мотивите ти са попаднали право в целта. В Белия дом считат, че не сме достатъчно агресивни. След около 24 часа президентът на САЩ ще обяви всеобща въздушна атака срещу Северен Виетнам. Никсън е дал разрешението си за използването на В-52 срещу целите на Север. Ще включим всичките си въздушни оръжия, с изключение на ядрените, за да направим на пух и прах цял Северен Виетнам. Без граждански цели, естествено, но ще атакуваме всички военни обекти, които имат някаква стойност. — Той поклати глава. — Висшите сили са решили, че ще изглеждаме като пълни кретени, ако изправим пред Военния съд един 27-годишен пилот, чиято грешка е, че е направил това, което лично президентът на Съединените Щати ни е наредил да извършим.

Джейк поклати глава. Значи Коупланд бе записвал имена и бе карал всички около себе си да се подмокрят от страх, просто за да е сигурен, че „ереста“ ще бъде изкоренена из основи. Морското чудовище бе почувствало бодването, беше се тръшкало и бесняло от яд, но го бе пощадило.

Кампарели продължи:

— Ти осъзнаваш грешката си. Огромна грешка беше! Единствената причина, поради която този път ти се размина, е че в момента войската си има големи проблеми с общественото мнение в Щатите — в сравнение с тях всичко, което някога е излизало в пресата за мафията изглежда просто като невинна приказка. Левицата ни смята за престъпници, десницата — за страхливци. Няма смисъл да раздухваме огъня още повече, като организираме и публичен военен съд. — Кампарели се размърда неловко на стола си — очевидно търсеше подходящите думи. — Войната е нашата професия. На мен лично вече ми се повръща от военни теоретици и анализатори, които не биха могли да се измъкнат невредими и от публичен дом!

— Може ли да цитирам думите ви, сър? — нервно се засмя Джейк.

— Мама му стара, естествено, че не! — Татенцето отпи още една глътка. — Ние сме професионални военни. От Началник-щаба на Флота надолу, всички правим това, което ни се нареди. Не може да бъде по друг начин — пък и не бих го искал! Но наш дълг ли е да не се подчиним при определени обстоятелства? Може би. Но къде? И кога? Ти, Графтън, не можеш сам да решаваш това!

— Разбирам.

— Можеш, обаче, да летиш! Каубоя ще ви включи двамата с Коул в полетите за тази вечер. Можеш да вземеш танкера, който беше определен за мен. А аз ще прекарам една спокойна нощ в леглото си най-после! — Той повиши глас. — Ландийн, вече можеш да влезеш!

Леко смутен, Сами влезе в каютата. Кампарели заговори:

— Графтън ще лети тази вечер.

Сами кимна. Шкиперът му направи знак да седне. Подаде му една чаша от мивката и му наля малко уиски, след което отбеляза разговорливо: — Снощи някой се е изсрал на фоксела.

— Не бях аз, шкипер! — побърза да го увери Сами. Франк Кампарели отпи от чашата си.

— И аз така реших. Ако мислех, че може да си ти, Сам, в този момент щеше да си на път за Щатите, закичен с отрязаните си тестиси на якичката. Но мисля, че следващият път, когато акостираме, няма да бъде лошо да останеш на кораба да правиш компания на Джейк. Я по-добре да са следващите два пъти!

— Но не съм го направил аз! — протестира Сами и щедро доля питие в чашата на шкипера.

— Не си ти, но идеята е твоя. Значи и ти си в кюпа. Ако някой те пита защо си наказан, можеш да му кажеш, че е станало, понеже съм намерил алкохол в стаята ви. От теб се очаква да си военноморски офицер, Сам, а не някой смахнат корабен плъх! — Той отпи още една глътка. — Много е добро!