Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Не, сър.

— Казахте ли на някого, че възнамерявате да бомбардирате непозволена цел?

— На мистър Стайгър, сър.

— И никой друг си нямаше и понятие с какви дивотии сте се захванали?

— Знаехме само аз, Коул и Стайгър.

— А Вие, Коул, споделяли ли сте с някой великото си приключение?

— Не, сър. Не съм. По природа съм доста приказлив, но в случая успях някак да си сдържа устата затворена. — Това изявление накара Коупланд да го изгледа сурово; Каубоя Паркър получи пристъп на кашлица, а Кампарели целият почервеня. Джейк Графтън прехапа устни и погледна безизразното лице на Сами. Най-накрая Коупланд подложи Коул на щателен оглед, сякаш предизвиквайки го с погледа си да продължи да се заяжда с него. Невъзмутимият Коул обаче не каза нищо повече.

Коупланд отпи вода от една чаша, след което насочи вниманието си към папката с документите пред него и започна да си записва нещо.

Като повечето следователи, и той отдавна бе научил, че понякога мълчанието може да бъде мощно оръжие. Джейк усещаше постепенната ескалация на напрежението в стаята. Сигурно Коупланд и преди бе използвал същата тактика при разпити на крадци, наркотрафиканти, злоупотребители, фалшиви свидетели — а и професионално обречени нещастници като него.

Накрая Коупланд наруши мълчанието и попита Графтън:

— И точно как подбрахте и координирахте този свободолюбив удар?

Пилотът си даваше сметка, че ледът под краката му е много тънък и може да се пропука всеки момент.

— Използвахме карти и снимки, които взехме от Разузнавателния отдел.

— Имате предвид строго поверителни въздушни разузнавателни снимки?

— Да, сър.

— И сте ги изнесли от Разузнавателния отдел, нарушавайки по този начин правилника за сигурността?

— Да, сър. — Пилотите често го правеха по време на дневни полети, за да могат да открият целта по-лесно, но сега не беше време да изтъква този факт и да дразни лъва още повече.

— Мистър Стайгър ли ви помогна?

— Да, сър. Нуждаехме се от неговата помощ. Всъщност, искахме да бомбардираме Главния щаб на комунистическата партия в Ханой, но не успяхме да засечем местоположението му.

— Вярно ли е това, мистър Стайгър?

Очите на Ейб изглеждаха по-изпъкнали от обикновено зад дебелите стъкла на очилата.

— Не чух отговора ви, мистър Стайгър!

— Аз помогнах на Графтън и Коул да планират нападението си над Ханой.

— Благодаря ви, мистър Стайгър. Както разбрах, историята излязла наяве, когато капитан Кампарели проверил бойните карти и разузнавателните доклади и открил, за своя голяма изненада, че в тях няма и помен от ракетните площадки, откъдето са обстрелвали Графтън. След като сте помогнали за осъществяването на атаката, защо не сте фалшифицирали и докладите?

Ейб премигна зад очилата си.

— Не можех да го направя. Знаех къде се намират ракетните бази, откъдето са обстрелвали Графтън. Те бяха включени в компютъра като вече известни ни обекти. Не можех да включа в системата фалшиви противникови бази.

— Казахте ли на Графтън, че няма да фалшифицирате данните?

— Не, сър. Не го обсъждахме изобщо. Нямаше нужда да го правя. Лейтенант Графтън е дяволски добър боец, въпреки че в случая постъпи грешно. Знаех, че той по-скоро би рискувал да го заловят, отколкото би докладвал погрешни данни.

— Каква би била опасността от включването на несъществуващи противникови ракетни площадки в компютъра?

— Навигаторите планират полетите така, че да избегнат най-опасните вражески противовъздушни бази. Не бих рискувал да оставя някой да прелети близо до истинска противникова артилерия, за да избегне въображаема такава.

Коупланд изръмжа.

— Поне веднъж в цялата тая лудост сте проявили зачатъци на здрав разум! — Той прехвърли няколко листа. Сред абсолютната тишина в стаята шумоленето на хартията прозвуча в ушите на Джейк като картечен откос.

— Е, мистър Графтън, имате на разположение една безкрайно внимателна и търпелива публика. Може би сега е моментът да ѝ обясните защо решихте, че един самолет е в състояние да сложи край на войната?

— Това въпрос ли е, сър?

— Ъхъ — Коупланд се взираше в отсрещната стена.

— Тогава идеята ми изглеждаше добра.

Коупланд спря очите си върху пилота.

— Хайде, хайде, мистър Графтън! Седим тук с притаен дъх в нетърпеливо очакване да ни обясните, защо един привидно нормален пилот и навигаторът му изведнъж откачат дотолкова, че да се навият да нарушат всичките скапани правила за обстрел, наложени от Военновъздушните Сили? Да не споменаваме и няколкото нарушения на сигурността, както и фалшифицирането на доклади! Айде, бе! Я осветлете малко тая мистерия!