Дейвид Морел - Фалшива самоличност

Вождът на маите се наведе и очертанията на широкото му, кръгло лице още повече се размазаха. Унесен, Бюканън усети как го вдигат и го поставят на носилка. Имаше чувството, че се носи във въздуха. Въпреки че клепачите му бяха затворени, той виждаше образи. Огромна пирамида. Статуи на гигантски змийски глави. Йероглифи. Величествени дворци и храмове.

После пред него се извиси джунглата и го понесоха през някаква просека сред дърветата и храстите, просека, която сякаш нямаше край. Мъжете, които го носеха, вървяха по широка пътека от сиви камъни, която се издигаше над земята. Струваше му се, че навсякъде, с изключение на пътеката, гъмжи от змии.

Настъпи нощ и мракът ги обгърна. Въпреки това те продължаваха да вървят. Холи не се отделяше от носилката, а вождът на маите крачеше отпред, като се ориентираше на лунната светлина.

Така е било преди хиляди години, помисли си Бюканън.

Стигнаха до някакво село и минаха през висока порта. На мъждивата светлина от факли пред очите му се разкриха къщи. Стените им бяха направени от преплетени фиданки, а покривите от палмови клони. Разбудени от процесията, наоколо шумно се разбягаха прасета и кокошки. Пред къщите чакаха селяни — ниски, кръглолики, тъмнокоси, с леко изтеглени очи. Жените бяха облечени с призрачно бели дрехи.

Вкараха Бюканън в една от къщите и го положиха в хамак. За да не могат змиите да ме стигнат, помисли си той. Жените го съблякоха. Вождът огледа раните му на светлината от огъня.

Холи изпищя и се опита да го спре, но селяните я дръпнаха настрани. Вождът заши раната от ножа, сложи компрес на почти заздравялата рана от куршум на рамото, намаза с мехлем ожулените места и отоците от ударите по тялото му, след това внимателно огледа изпъкналите му очи, взе нож и избръсна косата от едната страна на главата му. После приближи към нея дървен свредел, задвижван от макара.

Болката от острия връх беше нетърпима.

Бюканън се почувства така, сякаш бяха пукнали някакъв огромен цирей й изгуби съзнание от невероятното облекчение, което изпита.

— Колко време бях в безсъзнание? — успя да попита Бюканън. Съзнанието му беше замъглено. Тялото му сякаш принадлежеше на някой друг. Думите се отрониха от устата му като камъни.

— Две седмици.

Това така го изненада, че мислите му сякаш започнаха да препускат и да се проясняват. Той вдигна дясната си ръка към бинта около главата си.

— Не го пипай — каза Холи.

— Какво е станало? Как…?

Холи не отговори. Тя натопи парче чист плат в дъждовната вода, която беше събрала в издълбана черупка от кокосов орех. Докато Бюканън лежеше полугол в хамак пред една от къщите и топлите лъчи на следобедното слънце приятно галеха раните му, тя започна да обтрива тялото му.

— Кажи ми — той облиза пресъхналите си подути устни.

— За малко да умреш. Беше загубил много кръв, но лечителят успя да я спре.

— Главата ми. Какво стана?

— Ти бълнуваше. Тялото ти се тресеше от гърчове. Очите ти бяха много подути. Страхувах се, че ще изхвръкнат от главата ти. Очевидно нещо ги тласкаше навън. Той те оперира.

— Какво?

— Направи операция на главата ти. Проби дупка в черепа. Бликна кръв, сякаш…

Бюканън усети как силите му го напускат. Клепачите му започнаха да падат. Той отново облиза пресъхналите си устни.

Холи отново му даде да пие. Водата започна да се стича по брадичката му, но Бюканън продължи да опитва и успя да погълне повечето, като се наслаждаваше на нейната хладна свежест.

— Пробил дупка — промълви той.

— Примитивна хирургия. От преди хиляди години. Това място сякаш е застинало във времето. Няма електричество. Всичко, от което се нуждаят, си набавят от гората. Сами шият дрехите си. Сапунът им е… Изгарят царевични кочани, за да топлят вода. После слагат пепелта от кочаните във водата, за да изперат мръсните си дрехи. После изваждат дрехите и изплакват пепелта от тях в други съдове с топла вода. Дрехите им стават невероятно чисти. После поливат с водата нивите, като използват пепелта от кочаните вместо тор.

Трудно му беше да се съсредоточи. Клепачите му продължаваха да падат.

— Примитивна хирургия — смаяно промълви той.

Това стана два дни по-късно, когато отново се събуди.

Холи му разказа, че успяла да го накара да поема течности — вода и пилешки бульон — докато бил в безсъзнание, но въпреки че организмът му не беше обезводнен, той беше отслабнал твърде много и скоро трябваше да се опита да хапне нещо, независимо дали стомахът му го желаеше.