Дейвид Морел - Фалшива самоличност

— Дяволски прав си! — извика тя в отговор. — Какво, може би си смятал, че си толкова прекрасен, та съм се влюбила безнадеждно в теб? Я ела на себе си и се погледни в огледалото! Нямам намерение да ме убият заради теб! За Бога, кажи му каквото иска!

Бюканън се обърна към обръча, хвърли отново топката нагоре и този път тя премина през него.

— Да му кажа каквото иска? — Бюканън я изгледа още по-гневно. — Ще му кажа, кучко. Само толкова, колкото да си спася живота. Не аз, а ти си заплаха за него. Ти си проклетият репортер! Аз съм войник. Може да ми се вярва, че ще си държа устата затворена!

Бюканън отново хвърли топката и тя премина през обръча.

— И ще спечеля тази проклета игра!

— Само толкова, колкото да спасиш твоя живот? — Холи пребледня още повече. — Хей, нали сме заедно в тази каша!

— Грешиш!

Бюканън хвърли топката. И изруга, когато тя се удари в ръба на обръча.

— И ти грешиш — неочаквано произнесе Реймънд.

Бюканън се обърна и погледна назад.

Реймънд се беше изправил. От устата му течеше кръв, която капеше по кожените му доспехи.

— Все пак, няма да победиш.

Реймънд се спусна към топката. Бюканън се хвърли след него и се подхлъзна. Твърде дълго беше стоял на едно място. Кръвта от разкъсаните шевове на раната в хълбока му се беше просмукала изпод доспехите. Тя беше започнала да се стича по крака му и беше образувала хлъзгава локвичка там, където беше застанал.

Въпреки че не падна, загуби известно време, докато се опитваше да се задържи на крака и Реймънд успя да хвърли топката през обръча. Без да чака, Реймънд отново се спусна към нея. Но когато посегна да я грабне, Бюканън мушна дясната си ръка под топката и я измъкна. После я хвана и с другата си ръка и я хвърли към рамото на Реймънд. Ударът накара Реймънд да изпъшка. Топката отскочи и когато Реймънд залитна назад, Бюканън я хвана с вдигнати ръце. Тоя я хвърли и когато видя, че тя докосна обръча, го обзе радостна възбуда.

После сърцето му се сви. Топката не успя да премине през него. Тя отскочи от ръба и падна обратно. Господи! Бюканън се затича напред и скочи. Но не успя да я достигне навреме. Не вдигна ръцете си достатъчно бързо. Наложи се да я удари с лявото си рамо и топката отново полетя към обръча. И отново отскочи. Но този път Бюканън беше подготвен. Още във въздуха той вдига ръце, хвана топката между китките си, хвърли я и отбеляза точка.

— Браво! — извика Дръмонд. — Да, точно така трябва да се играе! С рамене! Плонжове! Отскоци!

Изведнъж Бюканън усети, че остава без дъх. Ударът който получи в гърба, го отхвърли към стената на игрището. Замаян, той вдигна облечените си в кожени доспехи ръце, за да смекчи удара в каменната стена. Когато се извърна, Реймънд заби дясното си рамо в гърдите му. Прониза го остра болка и той с тревога си помисли, че някое от ребрата му е счупено.

— Как се свързваш с твоето подразделение?

— Точно така — извика Дръмонд. Той отново силно се закашля. Над него се стелеше дим. Машините продължаваха да буботят в далечината. Над игрището отекнаха няколко изстрела, този път от по-близо.

— Няма да кажа, докато не сключим сделка — Бюканън премигна от болката в гърдите. В краката му се образува още една локвичка кръв. Почувства се замаян и се опита да се съсредоточи. Трябваше да запази Холи и себе си живи. Играй ролята си, Холи. Играй ролята си.

— Какво сделка? — попита Дръмонд.

— Ще ти кажа каквото искаш, но ще ме пуснеш — каза Бюканън. — В замяна на това, че ще дам сигнал на моите хора да спрат търсенето, ще ме оставиш жив. Но тази кучка трябва да си получи заслуженото.

— И ще ми повярваш, ако приема условията ти? — попита Дръмонд.

— Проблемът ти си остава същият! Ако нещо се случи с мен, моите хора ще те преследват докрай! — Бюканън се хвана за гърдите. Острата болка затрудняваше дишането му.

— А Хуана Мендес? Нима очакваш да повярвам, че ще престанеш да я търсиш? Или може би тя вече няма никакво значение за теб?

— Не! — по тялото на Бюканън се стичаше пот. — Тя е причината за всичко това. Ще продължа да я търся. Ще я убедя, че това не я засяга. Искам да я оставиш на мира. Също като мен.

— Сигурно много държиш на нея.

— Преди години трябваше да се оженя за нея.

— Бюканън, не постъпвай така с мен — каза Холи. — Не ме предавай.

— Млъкни! Всеки, който ме използва като теб, заслужава да бъде предаден.

— Добре — каза Дръмонд. — Прави с тази жена каквото искаш. Как се свързваш с твоето подразделение.

Бюканън им каза една радиочестота.