Дейвид Морел - Фалшива самоличност

Бюканън грабна топката. Въпреки че всяко движение за него представляваше неимоверно мъчително усилие, той не трябваше да престава да играе. Не трябваше да обръща внимание на лепкавата течност под кожената подплънка на десния си хълбок. Трябваше да преодолее болката.

Реймънд се втурна да го пресрещне, като се наведе, за да грабне топката.

Бюканън затича по-бързо, стигна до Реймънд по-скоро, отколкото той очакваше, замахна с десния си крак и го ритна между раменете и корема, там, където тялото му не беше защитено от доспехите.

Приведен напред, Реймънд пое удара, който го отхвърли нагоре. Той се преобърна във въздуха, падна на хълбок, претърколи се по гръб, продължи да се търкаля, изправи се на крака и толкова силно удари с ръка Бюканън по лицето, че зъбите му изтракаха. Бюканън залитна назад и за миг престана да вижда.

Реймънд отново го удари и го отхвърли още по-назад. Наоколо се разхвърча кръв. Бюканън се приготви за трети удар и закри лицето си с ръце, неспособен да вижда ясно.

— Как се казва подразделението, в което служиш? — попита Дръмонд.

Реймънд отново замахна и смаза устните на Бюканън.

Изведнъж Бюканън вече нямаше накъде да отстъпва. Беше се озовал до стената на игрището. Със замъглен поглед той видя, че Реймънд отново замахва с ръка, за да го удари.

— Името на подразделението, в което служиш? — извика Дръмонд.

— „Жълт плод“ — задавено изхлипа Холи.

— Жълт… — произнесе объркан Дръмонд.

— Нали искаш името на подразделението! Това е! — гласът на Холи трепереше от ужас. — Спрете! Господи, погледнете колко кръв! Не виждате ли колко е наранен?

— Това, общо взето, е целта — Реймънд отново удари Бюканън.

Бюканън се свлече на колене.

Продължавай, Холи! Бюканън се напрегна, за да вижда по-добре. Продължавай, дявол да го вземе! Замотавай ги!

Жълт плод! Тя не беше казала на Дръмонд за „Скоч и сода“. Вместо това беше използвала името на подразделението, което отдавна беше разформировано. Холи правеше това, на което я учеше Бюканън по време на издирването. Когато се намираш в безизходица, кажи истината, но само онази част от истината, която ти върши работа. Никога не разкривай истинската си самоличност.

— И какво точно представлява „Жълт плод“? — попита Дръмонд.

— Това е секретно армейско подразделение, което се грижи за сигурността и осигурява разузнавателна информация на частите на Специални операции — гласът на Холи продължаваше да трепери.

— И как научи това? Преди малко Бюканън ме уверяваше, че почти нищо не знаеш.

— Заради една статия, върху която работя. Цяла година събирам доказателства. Бюканън е един от тях. Нямаше да съм тук, ако не се бях опитала да се сближа с него, защото се надявах, че ще започне да откровеничи и да ми каже повече неща.

— И направи ли го?

— Не чак толкова, че информацията да те задоволи. Дявол да го вземе, аз нямам нищо общо с това. Искам да се махна оттук. Господи, Бюканън, кажи му каквото иска. Може би ще ни пусне да си идем.

— Да — подкрепи я Дръмонд, — вслушай се в съвета й и ми кажи всичко, което искам да знам.

Бюканън стоеше на колене с наведена глава. Като избърса кръвта от устата си, той кимна. После неочаквано удари Реймънд в слънчевия сплит и когато Реймънд се преви, отново го удари, този път в брадичката. Реймънд примигна от болка, залитна назад и се строполи на игрището. Украсеният му с пера шлем се търкулна по каменните плочи.

Бюканън с мъка се изправи на крака. Ако можеше да използва уменията си за ръкопашен бой, които беше усвоил в Специалните части, нямаше да му бъде толкова трудно да се справи с Реймънд. Но целта не беше да победи в ръкопашен бой. Целта беше да спечели играта. Иначе Дръмонд можеше толкова да се разяри, че да заповяда двамата с Холи да бъдат убити. А Бюканън се съмняваше, че правилата на пок-а-ток включваха използването на карате.

Засега ударът, който беше нанесъл на Реймънд, беше достатъчен, за да го остави известно време проснат на игрището. Като потрепери, Бюканън вдигна топката между китките си. Той огледа внимателно вертикалния обръч, опита се да проясни погледа си и хвърли топката нагоре. Стомахът му се сви, когато тя се удари в ръба му и полетя обратно към него.

Дявол да го вземе, помисли си Бюканън. Той избърса потта от очите си, извърна се, за да се увери, че Реймънд все още лежи на игрището, а после гневно изгледа Холи.

— Кучко! — извика той. — Ти просто си ме лъгала. Трябвал съм ти единствено заради статията.