Дейвид Морел - Фалшива самоличност

— Е, в такъв случай накарай ме да те харесвам повече — отговори Дръмонд. — Победи.

Бюканън успя да грабне топката. Изведнъж почувства как краката му се подкосяват, когато Реймънд скочи и го ритна.

Бюканън падна назад, притиснал тежката топка към гърдите си. Ударът в каменната настилка на игрището го разтърси и той мислено благодари, че беше надянал кожените доспехи. Въпреки това почувства болка в раната на рамото, която все още не беше напълно заздравяла. Тежката топка изкара въздуха от дробовете му.

Реймънд изтръгна топката от ръцете му, подхвърли я отново във въздуха, хвана я между китките си и я метна към вертикалния обръч, като отбеляза още една точка.

— Да, ти определено си тренирал — Бюканън се изправи на крака и почувства, че тялото му започва да се схваща.

— Това изобщо не е забавно. Трябва да проявиш по-голямо усърдие — каза Дръмонд.

По-скоро отколкото Реймънд очакваше, Бюканън грабна топката, стисна я между китките си и се престори, че се хвърля към обръча, но всъщност изчака да види кога Реймънд ще го нападне и когато той се втурна към него, за да го блъсне, Бюканън отскочи встрани. Притиснал топката към гърдите си, Бюканън подложи лакът, когато той профуча край него и Реймънд залитна, преви се и се хвана за левия хълбок, близо до бъбрека, където се беше забил лакътят на Бюканън. В същия миг Бюканън побягна към обръча, застана с гръб към него, погледна предпазливо към Реймънд, после рискува за миг да погледне нагоре, прецени разстоянието, което го делеше от обръча и хвърли топката нагоре зад себе си, като въздъхна доволно, когато тя премина през него.

— Отлична координация — каза Дръмонд. — Струва ми се, че имаш опит с баскетбола. Но в тази игра има елементи и от волейбола и футбола. Как си с тези игри?

Бюканън, който за миг се беше разсеял, усети как остава без въздух, когато Реймънд се хвърли към него с главата напред, заби я в стомаха му и го събори.

Бюканън се преви, като се опитваше да си поеме дъх. През това време Реймънд грабна топката и отбеляза още една точка.

— Как се казва подразделението на Специални операции, в което служиш? — попита Дръмонд. — Това митично подразделение, което би трябвало да дойде и да те освободи, или пък да ме накаже, ако ти сторя нещо.

Бюканън с мъка се изправи, избърса кръвта от брадичката си и изгледа гневно Реймънд.

— Зададох ти въпрос — заяви Дръмонд. — Как се казва твоето подразделение?

Бюканън се престори, че се хвърля към топката. Реймънд скочи да го пресрещне. Бюканън отскочи встрани, озова се зад него и отново заби лакътя си в левия бъбрек на Реймънд.

Повторният удар в тази част на тялото му накара Реймънд да изстене. Той залитна, стиснал в ръце топката. Бюканън я изтръгна, закрепи я между китките си и понечи да я хвърли. В този миг Реймънд скочи отзад, удари го в кръста и очите на Бюканън се насълзиха от болка.

Докато падаше, Бюканън усещаше обемистата топка под себе си и теглото на Реймънд, който го притискаше отгоре. Когато падна на игрището го обзе чувството, че топката е клин, който се опитва да разкъса тялото му в две противоположни посоки. Реймънд се стовари върху него и топката се заби в стомаха на Бюканън. За един ужасен миг Бюканън остана без дъх. Имаше чувството, че се задушава.

После Реймънд скочи на крака и Бюканън се претърколи от топката и изстена. Коремът му беше натъртен и което беше още по-лошо, шевовете на раната от ножа се бяха разкъсали под кожените доспехи, които опасваха десния му хълбок.

Реймънд грабна топката между китките си и без видимо усилие я хвърли, като отбеляза още една точка.

Силното тупване на топката отекна из игрището. В далечината се чуваше буботенето на машините. Огънят продължаваше да пращи. Откъм гората отекна изстрел. Над игрището се стелеше дим, обагрен в кървавочервено от лъчите на залязващото слънце.

Дръмонд се закашля. Той се изплю и най-сетне успя да каже:

— Трябва повече да се стараеш. Как се казва подразделението на Специални операции, в което служиш?

Изтръпнал, изтощен, пронизван от болка, Бюканън се изправи. Ако той и Холи искаха да се измъкнат живи оттук, трябваше да убеди Дръмонд, че старецът не може да си позволи последиците от убийството на своите заложници.

— Име, чин и номер — каза Бюканън. — Но по-скоро бих отишъл в ада, отколкото да ти разкрия поверителна информация.

— Не знаеш какъв може да бъде адът — отговори Дръмонд. — Как се казва подразделението на Специални операции, в което служиш?