Дейвид Морел - Фалшива самоличност

— Знаете ли къде е Хуана Мендес? — попита Дръмонд.

— Доколкото знам, тя работи на тази нефтена платформа тук.

Дръмонд се усмихна.

— Каква смелост! Вие сте гордост за Специалните сили.

Бюканън се изненада от споменаването на това име. После се досети.

— Колата, която наех в Ню Орлиънс и с която пътувах до Сан Антонио.

Дръмонд кимна.

— Използвали сте собствената си кредитна карта, за да я наемете.

— Нямах друг изход. Това беше единствената карта, с която разполагах.

— Но по този начин получих известно предимство — каза Дръмонд. — Когато хората ми са ви видели да пристигате в къщата на Мендес в Сан Антонио, те са успели по регистрационния номер на колата да разберат кой я е наел, а после да установят вашата самоличност.

Самоличност, помисли си Бюканън. След като толкова години съм оцелял, превъплъщавайки се в други хора, сигурно ще умра заради собствената си самоличност. Той се чувстваше изтощен до краен предел. Раните го боляха. Кръвта все по-силно пулсираше в главата му. Вече не му бяха останали никакви сили. В този момент погледна към Холи, видя ужаса, изписан в очите й и мантрата отново изпълни съзнанието му. Трябва да оцелея, за да спася Холи. Трябва да спася Холи.

— Вие сте инструктор по тактически маневри — каза Дръмонд.

Бюканън застина. Инструктор? Значи Дръмонд не беше успял да проникне в прикритието му.

— Познавахте ли Хуана Мендес във Форт Браг? — продължи Дръмонд.

Отчаян, Бюканън се опита да намери роля, в която да се превъплъти, позиция, от която да се защити.

— Да.

— Как така? Тя е била в армейското разузнаване. Какво общо има то с вас?

Внезапно Бюканън се сети. Той щеше да изиграе най-дръзката роля в своя живот. Самият себе си.

— Вижте, аз не съм полеви инструктор, а работата на Хуана в армейското разузнаване беше само прикритие.

Дръмонд го изгледа изненадано.

— Аз търся Хуана Мендес, защото тя ми изпрати картичка, в която с кодирано съобщение ме извести, че се намира в беда. То трябваше да бъде кодирано, защото никой не трябваше да знае за моето съществувание. Хуана работеше, а аз все още работя за едно подразделение от Специалните операции, което е толкова секретно, все едно, че го ръководят призраци. Ние се грижим за хората си — за бившите, както и за настоящите членове. Когато получих нейния зов за помощ, шефовете ми ме изпратиха да разбера какво става. Редовно им докладвам. Шефовете ми все още нямат представа къде се намира Хуана Мендес. Но те знаят, че бях в Кернавака. Знаят, че бях тръгнал към Делгадо, а след него, че съм поел към вас. Те няма да могат да разберат, че съм тук, поне не веднага, не и без да разпитат Делгадо. Но те ще го разпитат и ще стигнат до вас, а повярвайте ми, единствените неща, които имат значение за тези хора, са самоотвержеността и предаността. Ако не ме открият, те ще ви унищожат. Чуйте ме добре, най-ценното нещо, с което в момента разполагате, това сме Холи Маккой и аз.

Дръмонд въздъхна. Отвън, сред приглушения шум на машините, на Бюканън се стори, че дочува още един изстрел.

— За нещо, което в момента съчинихте, това е отлична позиция за водене на преговори — каза Дръмонд. — Аз съм колекционер, знаехте ли това? Така се озовах тук. Журналистите — той кимна към Холи, — винаги са се чудели какво ме мотивира. Вие как мислите, госпожице Маккой?

— Стремежът към власт — успя да промълви Холи въпреки очевидния страх, който изпитваше.

— Отчасти вярно. Но твърде опростенчески. Това, което ми дава сили, това, което ме тласка напред, е желанието ми да бъда уникален. Да притежавам уникални неща, да попадам в уникални ситуации, да контролирам уникални хора. Започнах да се интересувам от Юкатан заради моята колекция. Преди три години при мен дойде някакъв тип с един невероятно скъп предмет. Древните маи са имали своя собствена разновидност на днешните книги. Те представлявали дълги ивици от тънка дървесна кора, сгънати по подобие на малки акордеони. Историците ги наричат сборници. Когато испанците нахлули тук през шестнадесети век, те били решени да унищожат местната култура и да я заменят със своята собствена. В усърдието си да сторят това те изгорили библиотеките на маите. Известно е, че до наши дни са оцелели само три автентични сборника. Има и четвърти, за който се предполага, че може би е фалшификат. Но съществува и пети. Той е автентичен и е мое притежание. Той е абсолютно уникален, защото, за разлика от останалите, които представляват списъци, в моя има доста съществена информация. Разбира се, на времето аз не знаех това. Купих го, защото имах нужните средства и защото не исках никой друг да го притежава. Естествено, поисках да разбера какво казват йероглифите. Затова наех най-големите специалисти по писмеността на маите в света. Може да се каже, че купих тези специалисти. В края на краищата открих, че текстът описва наличието на огромно нефтено находище в този район. Маите го наричали богът на мрака, богът на черната вода, богът, който се просмуква от земята. Отначало помислих, че са използвали метафори. После ми хрумна, че това е буквално описание. В текста изрично пишеше, че за да държат бога в подчинение, били построени няколко храма и една пирамида, но местонахождението, описано в него, не отговаряше на нито едно от известните археологически находища. В началото на годината бяха открити тези руини, благодарение на снимки, направени от космическа совалка. Тъй като държах Делгадо в ръцете си, успях да поема контрола над това място, да доведа тук хората си, да отцепя района и да започна да го проучвам.