Дейвид Морел - Фалшива самоличност

— Не — отговори Бюканън. — Откакто те срещнах, Питър Ланг остава на все по-заден план. Хуана е важна за мен, защото… В Кий Уест ти казах, че не мога да реша нищо за бъдещето си, докато не уредя сметките си от миналото — той най-сетне я погледна. — Не съм глупак. Ясно ми е, че не мога да се върна шест години назад и Бог знае колко самоличности и да започна оттам, докъдето бяха стигнали отношенията ни с нея. Дълго време се преструвах, играех, превъплъщавах се от една роля в друга и се запознавах с хора, към които не можех да си позволя да се привържа в тези си роли. Много от тези хора имаха нужда от помощ, но аз не можех да се върна и да им помогна. Много от тези хора загинаха, но аз не можех да се върна и да скърбя за тях. По-голямата част от живота ми представлява поредица от квадратчета, които не са свързани помежду си. Аз трябва да ги свържа. Искам да стана…

Холи чакаше.

— Човешко същество — каза Бюканън. — Затова съм разочарован от теб. Защото ти се доверих, а ти ме предаде.

— Не — отговори Холи, като погали дясната му ръка на волана. — Никога вече. Кълна се в Бога — аз не съм заплаха за теб.

След шума и мръсотията на Мексико Сити те с особена радост се потопиха в спокойствието и чистия въздух на Кернавака. Небето беше ясно. Долината блестеше, окъпана в ярките лъчи на слънцето. В един от луксозните квартали, като следваше указанията, които беше получил, Бюканън откри улицата, която търсеше и стигна до висока каменна стена с желязна порта, през която се виждаха градини, сенчести дървета и къща, построена в испански стил. Червеният керемиден покрив блестеше на слънцето.

Бюканън продължи напред.

— Но нали точно тук трябваше да спрем? — попита Холи.

— Да.

— Защо тогава…

— Все още се колебая за едно-две неща.

— Като например?

— Може би е време да се разделим.

Холи го изгледа смаяно.

— Всичко може да се случи. Не искам да те замесвам — каза Бюканън.

— Аз вече съм замесена.

— Не мислиш ли, че стигаш до крайности, за да напишеш статията си?

— Единствената крайност, която ме интересува, е какво да направя, за да ти докажа, че съм на твоя страна. Делгадо очаква жена-репортер. Без мен няма да успееш да влезеш. Все пак ти измисли легенда. Твърдиш, че си мой преводач. Придържай се към нея.

— Да се придържам към нея? — Бюканън започна да барабани с пръсти по волана. — Да. За разнообразие.

Той обърна колата обратно.

Зад решетките на портата стоеше въоръжен пазач.

Бюканън слезе от колата, приближи към мъжа, показа журналистическата карта на Холи и обясни на испански, че със сеньорита Маккой ги очакват. Пазачът го изгледа навъсено, влезе в дървената будка вдясно от портата и се обади по телефона. През това време друг въоръжен пазач зорко наблюдаваше Бюканън. Първият пазач се върна, навъсен както и преди. Мускулите на Бюканън се стегнаха. Зачуди се дали нещо не беше наред. Но пазачът отключи портата, отвори я и махна с ръка на Бюканън да влезе в колата.

Бюканън подкара по сенчеста, лъкатушеща алея за коли, край дървета, градини и фонтани, към триетажната къща. Едновременно с това той погледна към огледалото за обратно виждане и забеляза, че пазачът беше заключил портата. Забеляза и още няколко пазачи, които патрулираха край стената.

— Чувствам се много по-нервна. По-добре беше на яхтата на Дръмонд. Ти никога ли не се чувстваш…

— Всеки път.

— Защо тогава продължаваш да го правиш?

— Нямам избор.

— В този случай — може би. Но в другите…

— Нямам избор — повтори Бюканън. — Когато си в армията, изпълняваш заповеди.

— Но сега не си в нея. Освен това не е било задължително да постъпваш в армията.

— Грешиш — каза Бюканън, като си помисли за нуждата, която беше изпитвал да се накаже за това, че беше убил брат си. Той бързо потисна тази мисъл, разтревожен, че беше позволил да го разсеят. Хуана. Трябваше да се съсредоточи. Вместо за Томи, трябваше да продължи да мисли за Хуана.

— Всъщност, не си спомням някога да съм се чувствала толкова нервна — каза Холи.

— Сценична треска. Опитай се да се отпуснеш. Сега само опипваме почвата — успокои я Бюканън. — Искам да огледам охраната на Делгадо. Ролята ти няма да бъде трудна. Просто трябва да го интервюираш. Нищо не те заплашва. Което няма да може да се каже за Делгадо, щом узная как мога да се добера до него.

Като скри обзелото го напрежение, Бюканън паркира пред къщата. Когато излезе от колата, той забеляза още пазачи, да не говорим за градинарите, които сякаш се интересуваха повече от посетителите, отколкото от собствените си задължения. Навсякъде имаше камери за наблюдение, проводници по стъклата на прозорците, метални кутии в храстите — датчици срещу проникване в имението.