Дейвид Морел - Фалшива самоличност

Както и очакваше, преди мъжът да успее да се съвземе от удара в гърдите, той изсумтя, сграбчи крака си и рухна като подкосен на земята. Оставаше вторият мъж, който вече тичаше към него ругаейки, бръкнал с ръка под якето си. Бюканън хвърли към него пътната си чанта, което принуди мъжа да отскочи встрани и да вдигне ръка, за да я отбие. Преди мъжът да успее да се опомни и да извади пистолета, за който беше посегнал, Бюканън го приближи, и като стовари дланта си в основата на носа му, почувства как хрущялът поддаде. Погледът на мъжа щеше да се замъгли. Болката щеше да бъде нетърпима. Това даде на Бюканън достатъчно време да забие лакътя си в слънчевия сплит на мъжа и да изтръгне пистолета от ръката му, докато той се превиваше.

Бюканън веднага се обърна, сграбчи първия мъж, който се опитваше да се изправи и силно го блъсна в стълба на уличната лампа. Главата му издумка. Бюканън отново рязко се обърна към втория мъж, който лежеше прострян на тротоара и се опитваше да диша през счупения си нос, като бълваше кръв.

Ако това беше станало по време на сражение, Бюканън щеше да ги убие. В настоящия момент обаче той не желаеше да превръща този инцидент в нещо още по-сериозно, отколкото беше. Ако премахнеше хората на полковника, следващият път щяха да им дадат заповед да постъпят с него по същия начин, вместо да го задържат. А може би на тези мъже беше заповядано да го убият. Иначе защо вторият мъж щеше да се опитва да извади оръжието си.

Там, откъдето беше дошъл, на ъгъла на Масачузетс Авеню и Двадесет и първа беше спряла добре облечена двойка възрастни хора, които изумено гледаха към Бюканън. Жената вдигна трепереща ръка към него и пронизително изпищя.

Бюканън грабна пътната си чанта и хукна. Постъпката му не се дължеше само на опасението, че скоро тук щеше да пристигне полицейска кола. Това, което накара адреналина да нахлуе в тялото му в още по-големи количества, още по-стремително, бяха двамата мъже, които притичаха иззад ъгъла в отговор на писъка на жената. Щом видяха Бюканън, те се втурнаха напред. Гърдите им бяха мускулести, а раменете широки също като на двамата мъже на тротоара.

Бюканън побягна още по-бързо. Шевовете на раната в хълбока му заплашваха да се скъсат, но той не обръщаше внимание на болката. Трябваше да продължи напред. Защото щом втората двойка мъже го бяха видели и се бяха втурнали към него, и двамата бяха бръкнали под якетата си и извадили пистолети. Вече нямаше никакво място за съмнение. Това не беше просто екип за наблюдение. Това беше ударна група.

Какво ли бяха направили с Холи?

Но не можеше да си позволи да мисли за това. Трябваше да напрегне всички сили, за да остане жив. Първото нещо, което трябваше да направи, беше да се измъкне от тази проклета еднопосочна улица, където беше уязвим откъм гърба за автомобилите, които се движеха по нея. Когато наближи Р Стрийт, той рискува и изгуби известно време, за да погледне назад. Видя, че между две приближаващи коли има достатъчно разстояния и се втурна между тях, като се надяваше, че те ще го прикрият, защото забеляза, че мъжете бяха насочили пистолетите си към него. Изсвири клаксон. Рязко изскърцаха спирачки. Той се хвърли към отсрещния тротоар, подхлъзна се в една локвичка, но успя да запази равновесие, а после бързо сви зад ъгъла, тъй като колите вече не го прикриваха. В този миг прогърмяха два изстрела и куршумите разбиха един прозорец на отсрещната страна на улицата.

Като стисна здраво пистолета, който беше отнел от мъжа, на когото беше счупил носа, Бюканън побягна още по-бързо. Стори му се, че дъждът се е усилил, а нощта е станала по-тъмна. По улицата нямаше никакво движение. Заради дъжда хората предпочитаха да си стоят по домовете. Отпред, на отсрещната страна една мъждива улична лампа осветяваше малка уличка, която водеше на юг, пресичайки квартала между Двадесет и първа и Двадесета улица. Бюканън хукна към нея. Пътната чанта затрудняваше движението му, но той не можеше да я хвърли. Не можеше да се откаже от книгите и папките, които бяха в нея.

Зад него се разнесоха ругатни, запъхтяно дишане, бързи стъпки. Името на уличката беше „Хопкинс“. Той хукна по Р Стрийт и излезе на нея, като потръпна, когато в ъгъла на зданието, което беше подминал, се забиха няколко куршума. Веднага се обърна, приведе се и се прицели, подпрял лакът на свитото си коляно, като се мъчеше да овладее треперенето на ръката си. Дъждовните капки се смесваха с потта по челото му. Той надзърна иззад ъгъла, но тъмнината му пречеше да се прицели както трябва. Но след като той не можеше да вижда ясно, същото се отнасяше и за преследвачите му. Като прецени доколкото можа позицията на противниците си, той натисна спуска и стреля три пъти. Изстрелите отекнаха в тясната уличка и ушите му за миг заглъхнаха.