Дейвид Морел - Фалшива самоличност

— Те нямат никаква връзка с нея.

— Какво? Защо тогава ми се обади? Защо трябваше да се подлагам на всичко това, да ме следят, да ми предаваш тайни съобщения и…

— Защото нямах никакъв избор. Нуждая се от твоята помощ.

Холи рязко вдигна глава.

— Нуждаеш се от моята помощ? Как бих могла…

— Дръмонд и Томес. Хора, достатъчно високопоставени, за да се нуждаят от охрана. Какво откри за тях?

— Защо искаш да научиш?

— По-добре, ако не знаеш нищо за…

— Глупости! — отсече Холи. — Откакто се запознах с теб във влака за Ню Орлиънс, непрекъснато си играеш с мен. Всичко трябва да бъде така както ти искаш, а отгоре на това умееш дяволски добре да манипулираш хората, за да го направят. Е, този път няма да стане така. Ако имаш нужда от помощта ми, аз също трябва да получа нещо в замяна. Ако не са свързани със статията, върху която работя, с какво тогава са свързани? Може би ще успея да използвам това за отделна статия. Танто за танто, приятелче. Щом трябва да се откажа от нещо, искам да получа друго в замяна.

Бюканън я изгледа изпитателно, а след това се престори, че неохотно се предава.

— Може би имаш право.

— Господи, ти наистина си страхотен! Никога не преставаш да играеш. Имам чувството, че през цялото време си мислел да ми кажеш, но така изглежда, че ти ми правиш услуга, вместо аз на теб.

Бюканън бавно се усмихна.

— Предполагам, че си твърде умна за мен. Какво ще кажеш за едно кафе?

— Чай. И ако се каниш да ми разказваш някаква история, мисля, че апетитът ми се възвръща.

— Става въпрос за жената, за която ти разказвах в Ню Орлиънс — започна Бюканън след като поръча храна. — Приятелката, която ми изпрати съобщение, с което ме моли за помощ. Онази, с която трябваше да се срещна в „Кафе дьо Монд“. Само че тя не дойде.

Холи кимна.

— Бившата ти любовница.

— Не. Казах ти, че не бяхме любовници — Бюканън се замисли. — Всъщност, предполагам, че точно тогава започнаха проблемите ми. Защото не се обвързах с нея — той си спомни колко много беше искал да стори това и от колко много неща се беше лишил в името на службата.

Изражението на Холи не се промени. Тя обаче присви очи и го погледна изпитателно.

— Едно от последните неща, които й казах — продължи Бюканън — беше, че тя не може да е влюбена в мен, защото не ме познава — познава само онзи, за когото се представях.

Холи още по-силно присви очи.

— Струва ми се, че ти никога не преставаш да играеш. Сега например не мога да кажа дали това е истина или отново се опитваш да ме манипулираш.

— О, истина е. Дори и да не вярваш, това е самата истина. Това е едно от най-откровените неща, които някога ще чуеш от мен. Искам да й помогна, защото желая да бъда човекът, който бях, когато работехме заедно. Искам да спра да се променям. Искам да бъда последователен.

— Заради всички хора, в които си се превъплъщавал?

— Казах ти, не знам нищо…

— Не реагирай така отбранително. Не те карам да признаваш каквото и да било. Искаш да спреш да се променяш? Защо трябва да усложняваш нещата? Защо трябва да бъдеш някой друг? Защо не бъдеш самия себе си?

Бюканън не отговори.

— Не се харесваш ли?

Бюканън отново не отговори.

— Тази жена, как се казва?

Бюканън се поколеба. Всички негови инстинкти, цялото обучение, което беше получил, го предупреждаваха да не издава информация. Той се приготви да излъже.

Вместо това обаче каза истината.

— Хуана Мендес.

— Предполагам, че сте се запознали по време на някоя операция?

— Знаеш какво можеш да правиш с твоите предположения, нали?

— Няма нужда да се засягаш.

— От първия път, когато разговаряхме, никога не съм разкривал пред теб поверителна информация. Всичко, което съм казвал за себе си, е било хипотетично, на принципа „да допуснем, че“. Що се отнася до теб, аз съм инструктор в армейските Специални операции. Това е всичко, което съм признал. Сегашната история няма нищо общо с твоята статия. Искам да разбереш това.

— Както казах, няма нужда да се засягаш.

— След като ти си замина от Ню Орлиънс… — той й разказа за пътуването си до Сан Антонио, за откритието, че както домът на Хуана, така и този на родителите й са били поставени под наблюдение, както и за резултатите от претърсването на архива на Хуана. Не спомена нищо за мъжа, когото беше убил. — Дръмонд и Томес. Това бяха единствените папки, които липсваха. Хуана е била специалист по сигурността. Налага се да приема, че тези хора са били нейни клиенти.