Филип Пулман - Острият кинжал

— Въпросът ми е дали вече си изпълнихме задължението.

— Не помня да сме сключвали договор.

— Не става въпрос за договор, а за морал.

— Има още един цепелин, за който да мислим, преди да започнем да хленчим за морала. И на него има трийсет или четирийсет души с пушки, които ще ни преследват. Войници на империята. Така че най-напред оцеляването, пък после моралът.

Естествено, права беше. Докато пушеше пурата си и сръбваше от кафето, Лий си мислеше какво ли би направил той самият, ако командваше цепелина. Най-разумното без съмнение беше да изчака да съмне и да се вдигне достатъчно високо, за да има поглед върху цялата околност.

Орлицата Саян Котор се събуди и разпери огромните си криле. Хестър вдигна глава и проследи погледа й. След минута от палатката се показа шаманът.

— Тежка нощ — подметна Лий.

— Денят също няма да е лек. Трябва веднага да се махнем от гората, господин Скорзби. Те се канят да я подпалят.

Лий се озърна недоумяващо — цялата гора беше подгизнала от дъжда.

— Как ще стане това?

— Имат едно устройство, което изстрелва смес от нафта и поташ 1 1 Калиев карбонат, бяло хигроскопично, лесно разтворимо кристално вещество, получавано от дървесна пепел. — Б. ред. . При контакт с вода сместа се възпламенява. Изобретена е от Имперския флот по време на войната с японците. Ако гората е мокра, действието й ще е още по-ефикасно.

— Сигурен ли сте?

— Виждам го така ясно, както вие видяхте какво се случи с цепелините през нощта. Вземете най-необходимото и да се махаме оттук.

Лий потърка брадичката си. Най-ценните вещи, които притежаваше, бяха и най-лесно преносими. Той ги извади от коша, пъхна ги в една раница и провери пушката си. От този миг нататък вече не беше въздухоплавател, освен ако по някакво чудо не се измъкнеше от тази каша и не си купеше нов балон. Сега трябваше да пъпли като насекомо по повърхността на земята.

Вятърът откъм морето донесе мирис на пушек. Още преди да стигнат края на гората, пътниците чуха грохота на пожара.

— Защо не я подпалиха нощес? — недоумяваше Лий. — Можеха да ни опекат, докато спим.

— Предполагам, че искат да ни заловят живи — отвърна Груман.

— Сега сигурно ни чакат да излезем от гората.

И наистина, скоро към бумтенето на пожара се прибави нов звук — бръмченето на цепелина. Двамата мъже почти тичаха, прескачаха паднали дървета, камъни и коренища, като спираха само за да си поемат дъх. Саян Котор летеше над главите им и се спускаше от време на време да им каже колко още имат да вървят и на какво разстояние е пожарът. Скоро забелязаха издигащия се дим, а малко след това — и първите пламъци.

Дребните горски твари — катерички, птици, дори един глиган бягаха заедно с тях. Врявата нарастваше. Чуваха се писъци, грачене, всевъзможни животински звуци. Двамата пътници си проправяха път към края на гората, който вече не беше далеч, а когато го достигнаха, бушуващите пламъци зад гърба им се издигаха на петнайсетина метра височина. Дърветата горяха като факли. Соковете им кипваха, кората се разпукваше, смолата в шишарките пламваше като нафта, по клоните за миг разцъфваха зловещи яркооранжеви цветове.

Лий и Груман се катереха с пъхтене по стръмния каменист склон. Небето постепенно се забулваше от дим и мараня, а над тях се носеше последният оцелял цепелин. Твърде високо, за да ги забележат дори с бинокли, поне така се надяваше Лий.

Пред тях се извисяваше непреодолимата отвесна стена на планината. Имаше само един начин да се измъкнат от капана — тясно дефиле с коритото на пресъхнала река, заклещено между хълмовете.

Лий посочи нататък.

— И аз си мислех същото, господин Скорзби — кимна Груман. Саян Котор, която кръжеше и се рееше над главите им, се насочи към клисурата. Мъжете я последваха.

— Извинете ме, ако съм нетактичен — обади се Лий, — но никога не съм виждал демон да се държи така, освен тези на вещиците. Вие обаче не сте вещица. Научи ли ви някой, или това става от само себе си?

— При хората нищо не става от само себе си — отвърна Груман. — Непрекъснато трябва да се учим. Саян Котор ми казва, че дефилето извежда до проход. Ако успеем да се доберем дотам, преди да са ни видели, може и да се измъкнем.

Орлицата отново се сниши, докато мъжете продължаваха да се катерят. Хестър предпочиташе сама да си намери пътя и Лий беше принуден да я следва, като се стараеше да избягва нестабилните камъни.

Въздухоплавателят се тревожеше за Груман, който беше пребледнял и дишаше на пресекулки. Тежката нощ беше изцедила силите му. Лий не искаше да се замисля колко още ще издържат така, ала на самия вход на дефилето слухът му долови бръмченето на цепелина.