Филип Пулман - Острият кинжал

— Ще метна въжето и се спускаме! — извика Лий. — Долу ще мислим какво да правим нататък.

— Аз съм след вас, господин Скорзби — отзова се Груман. — Демонът ми казва, че до земята има десетина-дванайсет метра.

В този миг демонът на шамана изпляска с криле и кацна на ръба на коша.

— Как така се отдалечава толкова много? — изуми се Лий, но тутакси го забрави и се зае да закрепва въжето за обръча и после за клона.

Хестър беше на сигурно място под палтото му и той прехвърли свободния край на въжето навън. Започна да се спуска внимателно, докато накрая усети твърда почва под краката си. Разклати въжето, за да даде знак на Груман, че може да слиза.

Внезапно му се стори, че дочува нов звук в бурята, и се заслуша. Да, нямаше съмнение, бръмчеше мотор на цепелин, а може би и повече от един. Не можеше да се каже колко високо лети и в каква посока, но звукът известно време се чуваше съвсем отчетливо, после заглъхна.

Шаманът вече беше на земята.

— Чухте ли? — попита Лий.

— Да. Мисля, че тръгна към планината. Благодаря за доброто кацане, господин Скорзби.

— Още не сме свършили. Искам да прибера балона преди съмнало, иначе ще се вижда от цели мили и ще ни издаде. Имате ли нещо против да се поразкършите, доктор Груман?

— Кажете какво се иска от мен.

— Ще се кача обратно горе и ще ви спусна по въжето някои неща. Едното от тях е палатка. Можете да я разпънете, докато се занимавам с балона.

Трудиха се доста дълго, при това с известен риск, защото клонът, на който се беше заклещил кошът, най-сетне се дочупи и Лий полетя надолу. Падането обаче не беше опасно, защото балонът все още висеше закачен за върховете на дърветата и кошът не можа да стигне земята. Инцидентът дори им помогна да се справят по-бързо, защото долната част на балона се промуши през клоните и Лий без особен труд го издърпа долу.

Вятърът все още люлееше върховете на дърветата, но пороят беше отминал, когато той реши, че не може повече. Спусна се по въжето и установи, че шаманът не само е разпънал палатката, но и е запалил огън и вари кафе.

— Това с магия ли го направихте? — учуди се вдървеният и мокър до кости Лий, поемайки чашата, която Груман му подаде.

— Не, заслугата е на скаутите. Във вашия свят има ли скаути? От тях съм научил, че човек трябва да е готов за всякакви изненада. От всички начини да запалиш огън най-добрият е да си послужиш със сух кибрит. Аз не тръгвам никъде без кибрит. Мисля, че лагерът ни никак не е лош, господин Скорзби.

— Чухте ли цепелините да се връщат?

Груман вдигна ръка. Лий замря и след секунда долови далечно бръмчене на мотор.

— Два пъти прелетяха — съобщи шаманът. — Не знаят къде точно сме, но са убедени, че се крием някъде тук.

Откъм посоката на звука блесна светлина, не толкова ярка, колкото светкавицата, но по-продължителна. От цепелина осветяваха местността със сигнални ракети.

— Май ще трябва да загасим огъня, доктор Груман, колкото и да не ни се ще — каза Лий. — Палатката ни заслонява, но знае ли човек… И мисля да поспя, нищо че съм мокър като мишка.

— До сутринта ще изсъхнете — увери го шаманът.

Той загреба шепа мокра пръст и посипа с нея огъня, а Лий се отпусна на пода на палатката и затвори очи.

Сънува странни и изумително ярки сънища. По едно време беше сигурен, че е буден и вижда наяве шамана, седнал с кръстосани крака и обхванат от пламъци, които бързо го погълнаха и от него остана само бял скелет сред купчинка тлееща пепел. Лий тревожно се огледа за Хестър и я видя заспала, което никога не й се случваше — когато той беше буден, тя също бодърстваше. При вида на своя хаплив демон, толкова кротък и уязвим в съня си, Лий усети как сърцето му се свива от жал. Легна до Хестър и дълго сънува, че лежи буден до нея.

Имаше и още един сън, в който се появяваше Груман. Шаманът въртеше украсено с пера кречетало и нареждаше на нещо да му се подчини. Лий усети, че му прилошава. Нещото беше Привидение. Високо и почти невидимо, то предизвика такава погнуса у Лий, че почти го накара да се събуди. Груман обаче не показваше никакви признаци на страх. Създанието го слушаше покорно, накрая се издигна нагоре като сапунен мехур и изчезна в гъстите листа.

После Лий се озова в кабината на цепелин, само на метър от пилота. Всъщност седеше в креслото на втория пилот. Кръжаха над гората и се вглеждаха в люлеещите се върхари, в бушуващото море от листа и клони. В кабината внезапно се появи Привидението.

Прикован в съня си към креслото, Лий не можеше да помръдне, нито да извика. Връхлетя го ужасът на пилота, който постепенно осъзнаваше какво става с него.