Филип Пулман - Острият кинжал

— Какви са тези създания, мътните да ги вземат? — възкликна Лий.

— Хората ги наричат Привидения.

— И какво правят?

— Чували ли сте за вампири?

— Да, в приказките.

— Привиденията се хранят по същия начин като вампирите, но вместо кръв поглъщат внимание. Съзнателния интерес към света на информирания възрастен. Децата са незрели и това ги отблъсква.

— Значи са точно обратното на онези дяволи в Болвангар.

— Напротив! И Жертвеният съвет, и Привиденията са привлечени непреодолимо от тази истина за човешките същества — че невинността и опитът са коренно различни неща. Жертвеният съвет се бои от Праха и го ненавижда, а Привиденията пируват с него, но и едните, и другите са обладани от него.

— Вижте как се тълпят около онова дете долу…

— Да, защото расте. Те скоро ще го нападнат и тогава животът му ще се сведе до тъпо безразличие. Момчето е обречено.

— За Бога, не можем ли да го спасим?

— Не. Привиденията веднага ще ни спипат. Дотук не могат да стигнат, затова не ни остава нищо, освен да си стоим горе.

— А възрастните къде са? Нали не искате да кажете, че целият свят е пълен само с деца?

— Тези деца са сираци благодарение на Привиденията. В този свят скитат много такива шайки. Когато възрастните избягат, те тръгват да си търсят препитание из къщите. А както виждате, има какво да се намери. Никое от тях не гладува. Изглежда този град е бил нападнат от цели пълчища Привидения и възрастните са избягали. Прави ли ви впечатление колко малко лодки има в залива? А за децата няма опасност.

— Освен за по-големите. Като онова бедно момче долу…

— Господин Скорзби, така е устроен този свят. И ако искате да се сложи край на жестокостите и несправедливостта, трябва да ми помогнете да продължа нататък. Аз имам работа за вършене.

— Защо ми се струва… — колебливо започна Лий, като търсеше думите. — Защо ми се струва, че човек се бори с жестокостите тогава, когато се сблъска с тях, и помага там, където помощта му е необходима? Или греша, доктор Груман? Аз съм един обикновен въздухоплавател. Толкова съм невеж, че вярвах например в способността на шаманите да летят. А сега пред мен стои шаман, който не го умее.

— Аз обаче го умея.

— И как го правите?

Балонът се снишаваше и право пред тях изникна четвъртита каменна кула, но Лий като, че не я забелязваше.

— Аз трябваше да летя — обясни Груман, — затова ви извиках вас. И ето, летя.

Той си даваше ясна сметка за опасността, в която се намираха, но се въздържа да дава съвети на аеронавта. Ала точно в нужния момент Лий Скорзби се пресегна и дръпна въжето на един от чувалите с баласт. Пясъкът се изсипа и балонът се издигна с около два метра точно колкото да избегне сблъсъка. Десетина свраки с грачене излетяха от покрива на кулата.

— Сигурно е така — съгласи се Лий. — Странен човек сте вие, доктор Груман. Имали ли сте вземане-даване с вещиците?

— Да, както и с академиците, и с духовете. Навсякъде се сблъсквах с глупостта, но се натъквах и на зрънца мъдрост. Няма съмнение, че мъдростта е далеч повече, отколкото аз успях да открия. Животът е трудно нещо, господин Скорзби, но всички ние се вкопчваме в него със зъби и нокти.

— А това пътешествие сега? То на какво е проява — на мъдрост или на глупост?

— Най-голямата мъдрост, която мога да си представя.

— Кажете ми още веднъж какво целите — да стигнете до Пазителя на острия кинжал, а после какво?

— Ще му кажа каква е неговата мисия.

— Част от нея е да бъде защитена Лира — напомни аеронавтът.

— Всички ние ще бъдем защитени.

Скоро градът се изгуби от погледа им.

Лий провери инструментите си. Стрелката на компаса продължаваше да танцува, но висотомерът работеше изправно и показваше, че летят на около триста метра над брега и успоредно с него. В далечината се издигаше верига от зелени хълмове и Лий беше доволен, че е осигурил достатъчно баласт.

Ала когато отправи поглед към хоризонта, сърцето му тревожно се сви. Хестър усети безпокойството му и шавна с уши, а златистите й очи се спряха изпитателно върху лицето му. Той я вдигна, сложи я в пазвата си и отново взе далекогледа.

Не, не беше сбъркал. Далеч на юг (ако посоката, от която бяха дошли, и тук беше юг) в леката омара се различаваха очертанията на втори балон. Подробности не можеха да се видят, беше ясно само, че той е по-голям и лети по-високо.

Груман също го беше видял.

— Врагове ли, господин Скорзби? — попита той, засенчвайки очите си с ръка.