Филип Пулман - Острият кинжал

Серафина Пекала погледна Уил и той изпита чувството, че иска неговото разрешение за нещо. Ала с какво можеше дай помогне? Вещицата отново се обърна към Рута Скади.

— Ние не можем — каза тя. — Задачата ни сега е да помогнем на Лира, а нейната задача е да отведе Уил при баща му. Съгласна съм, че ти трябва да се върнеш у дома, но ние ще останем с Лира.

Рута Скади нетърпеливо тръсна глава.

— Добре, щом трябва! — заяви тя.

Уил легна. Раната го болеше повече отвсякога. Повече, отколкото в самото начало. Цялата му ръка беше подута. Лира легна до него с обвития около врата й Панталеймон и се загледа през притворените си клепачи в отблясъците на огъня. Гласовете на вещиците достигаха до нея като тихо бръмчене.

Рута Скади се отдалечи на няколко крачки от огъня и Серафина Пекала я последва.

— Ах, Серафина Пекала, трябва да видиш лорд Азриел! — тихо изрече латвийската кралица. — Той е най-великият пълководец, който някога се е раждал! Всяка подробност за войската му е в главата му! Представи си само каква дързост се иска, за да се изправиш срещу самия Творец. Но кой може да е според теб този Езахетър? Как така никога не сме чули за него? И как да го накараме да застане на страната на лорд Азриел?

— Може да не е човек, сестро. Ние с теб знаем толкова, колкото и онзи скален призрак. Може старецът да се е надсмивал над невежеството му. Думата означава богоубиец, знаеш ли?

— Може пък да сме самите ние, сестро! И ако е така, представи си как ще нарасне силата му, когато се присъединим към него! Копнея да пронижа със стрелите си изчадията от Болвангар и от всеки друг Болвангар във всеки друг свят! Защо го правят, сестро? Във всички светове наместниците на Всемогъщия принасят деца в жертва на своя жесток бог! Защо?

— Страх ги е от Праха — отвърна Серафина Пекала, — макар че не знам какво представлява той.

— А това момче кое е? От кой свят идва?

Серафина й разказа всичко, което знаеше за Уил.

— Не знам защо е толкова важен — завърши тя. — Но ние служим на Лира, а нейният уред й казва, че трябва да му помага. Знаеш ли, сестро, опитахме се да изцерим раната му, но не успяхме. Магията за спиране на кръвта не подейства. Може би в този свят билките нямат тази целебна сила като в нашия. Тук е прекалено топло, за да расте кървав мъх.

— Той е… някак странен — промълви Рута Скади. — От породата на лорд Азриел. Ти погледна ли в очите му?

— Честно казано, не посмях — призна Серафина Пекала.

Двете кралици седнаха мълчаливо край потока. Времето минаваше, звездите залязваха и на тяхно място изгряваха нови. Някой извика — беше Лира, която стенеше в съня си. Отнякъде долетя грохотът на бушуваща буря, светкавица озари морето и подножието на хълмовете, но това беше далеч от тях.

— Кажи ми за Лира — наруши мълчанието Рута. Скади, — Каква роля трябва да изиграе тя? Това ли е нейната главна задача — да отведе момчето при баща му? Аз мисля, че има нещо по-важно, права ли съм?

— Това е задачата й сега. А по-късно наистина я очаква нещо далеч по-голямо. Сред нас, вещиците, отдавна се знае, че това момиче ще сложи край на съдбата. Да, ние знаем името, което госпожа Колтър дава мило и драго да научи. Вещицата, която тя измъчваше на кораба при Свалбард, едва не го издаде, но Ямбе-Ака навреме дойде при нея. Сега обаче си мисля, че Лира може да е онова, за което си чула да се говори. Езахетър. Не вещиците и не ангелите, а това спящо дете. Смъртоносното оръжие в битката с Всемогъщия. Защо иначе госпожа Колтър ще я търси с такова настървение?

— Госпожа Колтър е била любовница на лорд Азриел — каза Рута Скади. — И Лира е тяхно дете… Серафина Пекала, ако аз бях родила това момиче, каква вещица щеше да бъде! Кралица на кралиците!

— Тихо, сестро! Слушай… Каква е тази светлина?

Двете се изправиха, разтревожени, че стражата е пропуснала да забележи нещо. Откъм бивака се виждаше сияние, което обаче не приличаше на огън.

Те хукнаха към него с вдигнати лъкове, но внезапно спряха като заковани.

Всички вещици спяха на тревата, заспали бяха и Лира и Уил. Ала над главите на двете деца кръжаха бавно дузина ангели и гледаха надолу към тях.

В този миг Серафина осъзна нещо, за което вещиците нямаха дума. Идеята за поклонничеството. Внезапно проумя, че тези същества бяха чакали търпеливо хиляди години и сега преодоляваха огромни разстояния, за да се докоснат до нещо наистина важно и после да се чувстват възродени. Точно така изглеждаха тези прекрасни поклонници от неземна светлина, заобиколили момичето с мръсни бузи и карирана пола и момчето с ранената ръка, което се мръщеше в съня си.