Александър Пушкин: Приказка за мъртвата царкиня и за седемте юнаци

той ковчега с пълна сила

разломил. И тя за миг

оживяла. С бледен лик

тя учудена се взряла

и като се залюляла,

казала с напевен глас:

„Дълго ли съм спала аз?“

Станала. От радост двама

плакали с любов голяма…

Той в ръцете си я взел,

сам на светло я извел

и обратен път поели.

Хората навред мълвели,

че се връща у дома

жива царската мома.

В къщи, в стаята си бяла,

злата мащеха седяла,

разговаряла така

с огледалцето в ръка:

„Аз не съм ли най-красива,

бяла, румена, игрива?“

В отговор дочула тя:

„Ти сияеш с красота,

но царкинята ни жива

по е бяла и красива.“

Разломила тя без жал

огледалцето кристал

и излязла на вратата,

да посрещне дъщерята.

Грабната от зависта,

изведнъж умряла тя.

Щом в земята я зарили,

тежка сватба уредили

за момата, що желал,

Елисей се там венчал.

Откогато свят светувал,

пир такъв не бил се чувал.

Там и аз гулях и пих,

но едва мустак топих.

© 1971 Младен Исаев, превод от руски

Александр Пушкин

Сказка о мёртвой царевне и семи богатырях, 1833

Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007

Публикация:

Златна библиотека. Избрани творби за деца и юноши

Под редакцията на Дамян Дамев

Двадесет и втора книга

Александър Сергеевич Пушкин. Приказки

Преведе от руски Младен Исаев

Редактор Надя Трендафилова

Художник Владимир Михаилович Конашевич

Художествен редактор Иван Стоилов

Технически редактор Георги Кожухаров

Коректор Радка Петкова

Руска. Лит. Г. V. Тем. № 2663. Год. 1971

Дадена за набор на 9. XI. 1970 година

Подписана за печат на 23. II. 1971 година

Излязла от печат на 25. X. 1971 година

Поръчка №29. Формат 1/16 84/116.

Печатни коли 8×5. Издателски коли 1×63.

Цена 1,71 лева

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“

София, 1971

А.С.Пушкин. Сказки

Издательство Москва, 1965

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/4645)

Последна редакция: 2007-12-29 23:12:41