Жолийн Прюит-Паркър - Амеран

Грей се разсмя и се отпусна над нея.

— В такъв случай мое приятно задължение е, милейди, да следя да не бъдете лишена от нищо.

— Какво щастие да завися от милостта на толкова галантен джентълмен.

Целувките му запалиха тлеещите в нея пламъци.

— Аз съм щастливецът — прошепна Грей и я обсипа с още по-горещи целувки.

Амеран го притегли още по плътно към себе си — вътре в себе си…

— И двамата сме късметлии… — поправи го тя с неравен глас.

Дишането й се ускори. Надигна се леко, за да го поеме още по-дълбоко в себе си. Сега, след втората им среща, тя знаеше, че никога повече не би могла да понесе живот без него…

Ранна утринна светлина проникна през малкото прозорче над масата на Грей. Амеран се събуди смразена от страх, че щастието, което бе познала през изминалите часове, не е нищо друго освен сън, изпълнен с копнеж и фантазии.

Страховете й обаче не траеха дълго. Случилото се бе действителност. Повече нямаше да трепери на ръба на смъртта в пещерите. Бе в безопасност на борда на „Феър Уиндс“ под закрилата на своя любим. Никой вече не можеше да й причини болка сега и в бъдеще.

С обич погали мястото, на което бе лежал нейният Грей. Само представата, че тук точно е била неговата плът, разигра отново кръвта й. Почти бе невъзможно да повярва, че са наистина заедно след три години напразен копнеж и отчаяние.

Грей се върна точно когато тя закопня отново за нежните му прегръдки. Носеше кошничка с топли хлебчета. Само видът му бе достатъчен да я разтрепери. Колко красив бе в тъмносинята си униформа с позлатени копчета и ширити!

— Добро утро, милорд.

Грей постави кошничката на масата си и я изправи я на крака:

— Добро утро, моя бъдеща лейди Карлайл.

— Сър, нима все още имате намерение да се ожените за мен? — запита тя с дяволити искрици в изумрудените си очи. — След изминалата нощ и нощта преди нея аз…

Целувките на Грей я накараха да замълчи.

— В ранните часове на зората ми стана ясно, любима моя, че колкото по-скоро се оженя за теб, толкова по-малко вероятно е да избягаш от мен.

— Нямам желание да бягам. — Целувките му я оставиха без дъх. — С удоволствие ще бъда ваша затворничка, милорд.

— Не, любов моя, аз съм твоят затворник. — Грей я вдигна на ръце и я положи отново в леглото. Очите му попиваха красотата на голата красавица пред него. Коленичи до нея с колене на пода. С една ръка задържа главата й към гърдите си, докато другата изследва чувствените извивки на тялото й. — Няма по-голям късметлия сред мъжете от мен.

Амеран започна да развързва връзките на ризата му.

— Разреши ми да ти покажа точно какъв късметлия си.

Грей със смях задържа ръцете й над главата й.

— Ще имаме време за това по-късно. Сега трябва да се подготвим за пристигането ни в Лондон.

Амеран знаеше, че очите й издаваха разочарованието й. Грей седна на края на тясното легло.

— Повярвай ми, и на мен ми се иска да се нося по пролива още някой и друг ден, но, съгласи се, няма нищо, което можем да правим тук и да не можем да вършим в Уайтхол… Уверявам те, че там ще бъдеш сред много по-голям лукс и подобаваща среда от тук.

— Нямам нужда от лукс, Грей. Имам нужда от теб.

— Имаш ме. — Грей освободи ръцете й. — Както и аз те имам. И така ще бъде отсега нататък. — Целуна пръстите й един по един и задържа ръката й на бузата си. — Нямам търпение да разреша някои важни неща в двореца.

Амеран знаеше, че Грей бърза да се изправи лице в лице с приятеля си, Гидиън Хорн! А на нея изобщо не й се искаше да го среща. Онзи Гидиън Хорн, когото бе срещнала преди три години, бе жесток заговорник. Бе видяла една страна от него, която — тя бе повече от сигурна! — той бе скривал добре от Грей… Силно се тревожеше от неясната причина за измамата на Гидиън.

— Забрави за Гидиън — помоли го тя, като го притисна към себе си. — От значение е само това, че все пак отново се открихме един друг, независимо от пречките и бариерите по пътя ни. Моля те, забрави Гидиън и измамата му.

— Не мога да оставя настрана предателството му, Амеран. Не мога и да му простя. Изминалите години на приятелство между нас изискват да му дам възможност да се защити, когато се изправи лице в лице с подлото си деяние.

Амеран промълви:

— Страхувам се за живота ти. Гидиън Хорн, когото ти познаваш, може да е лоялен и предан, но онзи, когото аз срещнах, е много опасен човек.

Не се безпокой, Амеран. Заместникът ми няма да ни създава повече грижи.

Амеран наведе очи. Знаеше, че няма смисъл да спори с него. Гидиън беше опасен. Грей поклати тъжно глава.