Жолийн Прюит-Паркър - Амеран

— Грей, има нещо, което не мога да държа скрито от тебе. Трябва да ти го кажа, дори и да рискувам да те загубя завинаги.

Грей се опита да я притегли обратно към себе си.

— Нищо не може да ме отблъсне от теб, каквото и да кажеш.

Амеран се държеше на една ръка разстояние от него, очите й не се откъсваха от стената зад него. Пое дълбоко дъх и започна. Когато приключи с разказа си, намери сили в себе си да го погледне. Усмивката бе изчезнала от устните му, но в очите му нямаше омраза.

— Не се съмнявам в истинността на казаното от теб или в искреността на това, в което очевидно вярваш. Но много се тревожа, че сърцето ти е така претоварено с болка и угризения… Колкото и лоша да е била майка ти, не вярвам, че е могла да отприщи такива огромни природни бедствия.

Протегна ръце към нея, но тя отново се отдръпна.

— През целия си живот ме преследваха злобните й тиради и бесен гняв. Тя не спираше да говори как е проклела с най-грозни клетви мъжа, който я беше предал. Тя го е обичала. Бе й обещал да я направи негова кралица, когато си върне трона, но я изоставил и превърнал любовта й към него в омраза.

Този път Грей не й разреши да избяга от ръцете му, но Амеран не можа да се отпусне в тях.

— Когато се разбра, че кралят на Англия се е оженил за дъщерята на португалския крал, мама прокълна създаденото семейство и обяви, че кралицата ще остане ялова. Истина е, че до този ден кралят няма законни наследници.

Грей кимна.

— Вярно е, но не е тайна, че кралят прекарва повече време в прескачане от любовница на любовница, отколкото в леглото на своята кралица.

— Не е просто съвпадение, че кралят няма наследници, които да поемат властта от него — заяви тя с твърдо убеждение. — Мама пожела да бъде така.

Усмивката му бе мила и разбираща.

— Виждам, че не мога да те убедя в противното.

Амеран въздъхна тежко и тъжно. Не можеше да го накара да прозре истината.

— Искам само да знаеш всичко свързано с мен. Не искам да имам никакви тайни от теб. Не искам нищо да застане между нас в бъдеще.

— И нищо няма да застане, кълна се. — Целуна нежно бузата й.

— Мама се кълне, че царуването му ще бъде белязано с печата на неразрешими проблеми и жестоки бедствия. — Очите й потърсиха неговите. — Имало е опити да бъде убит, нали?

— Не повече, отколкото при всеки друг управник от неговия ранг.

— Имало е и заговори, водени от хора с неговата собствена плът и кръв, нали? — запита тя тихо.

Грей се замисли.

— Носеха се разни слухове, но…

— Една от клетвите на мама бе заговор за убийството му да бъде разработен от неговия собствен син. — Погледна го внимателно. Грей се поколеба и тя разбра, че е станало точно така.

— Мама каза, че той ще умре през двадесет и деветата нощ на месец май — точно на рождения си ден.

— Коя година? — запита той.

— Не е споменавала годината, но се страхувам… страхувам се, че ще бъде скоро. — Най-сетне тя отпусна тяло до неговото. — Мразеше го и го осъди на неописуеми страдания. Сърцето й бе така препълнено с желание за мъст, че в него нямаше място за обич дори и към собственото й дете. Но тя е моята майка. Тя ми е дала живот и колкото и да се опитвах да я презирам заради грозните й, жестоки деяния, не можех…

— Майка ти вече си е отишла — каза Грей нежно. — Трябва да се опиташ да оставиш цялото това страдание от миналото зад себе си.

— Не мога. Просто не мога — каза тя тихо. — Част от нея винаги ще живее в мен. — Тялото й се стегна отново. — Като всички жени в рода на майка ми през изминалите няколко века и аз съм родена с покривало — тънък слой кожа е покривал лицето ми — и както всички преди мен, мога да гася огън от горяща плът. — Напомни му как тази странна способност беше спечелила на майка й благодарността на мъжа, който властва сега от английския трон. — Използвала съм силата си само веднъж, и детето, което спасих, избяга в ужас от мен.

Грей я притисна още по-силно към себе си.

— Ти си мила и добра. В тебе няма зло и аз ще те защитя пред всеки, който се осмели твърди обратното. — Запечата клетвата си с нежна целувка. — Не трябва да се измъчваш и срамуваш от злите тайни и деяния на майка си.

— Майка ми се страхуваше, че ти ще ни разделиш. Затова си се разболял от онази странна болест в деня на отплаването на „Феър Уиндс“. Възстановил си се едва при пристигането си в Англия, когато вече не си представлявал опасност за нея.

Въпреки че той не задаваше въпроси, имаше още нещо, което трябваше да му каже, преди да обърне — доколкото бе възможно — гръб на миналото. — Стояла съм настрана от магьосническата практика на майка ми. Покривах си ушите с ръце, когато тя се опитваше да ми обяснява тъмните си тайни.