Жолийн Прюит-Паркър - Амеран

Като внимаваше да не го събуди, тя леко отпусна крак върху мускулестото му бедро и зачака. Но той не отвори очи и тя склони глава на гърдите му.

Отначало устните й трепереха, докато захапваха леко твърдите като скала контури на гърдите му, но когато се спуснаха надолу по корема му, боязливостта й напълно изчезна. Знаеше какво иска и не се срамуваше да изучава Всички онези чудесни части от тялото му, които я даряваха С такова божествено удоволствие.

Жадните пръсти, трептящи от желание да дарят удоволствие, се впуснаха в смело търсене… Стегнатите мускули подскачаха при допира им… Още не я бе докоснал, а вътрешностите й горяха в огъня на страстта…

Погледна нагоре и видя, че той се бе събудил и изглеждаше като хипнотизиран от ласките й. Дишането му се беше ускорило, сърцето му лудо биеше.

Никой не промълви нищо — думите бяха излишни. Бляскави от страст очи разкриваха огъня в телата им, копнежите в сърцата им.

Буен огън бушуваше в нея. Мъчението, макар и сладко, ставаше все по-силно и по-силно. Не можеше да чака повече сам да потуши пламъците, които я изгаряха.

Водена само от неконтролираното буйство на страстта си, Амеран го вкара в себе си. И тогава той като че ли се събуди от хипноза — умели ръце обхванаха бедрата й и ги насочиха така, че удоволствието да бъде пълно… Двамата задоволяваха глада от дългата си раздяла — всеки от тях отговаряше напълно и изцяло на нуждите на другия…

— Разкажи ми за краля — помоли го Амеран по-късно, когато се събудиха. Грей се разсмя високо.

— Нямаш ли милост, жено? Докарваш ме до ръба на смъртта, а след това очакваш от мен и да разговарям, и да правя любов, така ли?

Амеран започна да го гъделичка с подновено усърдие.

— Няма да те оставя на мира, докато не задоволиш любопитството ми.

— Аха, и това ли трябва да задоволя?

Амеран заби пръсти в ребрата му. Грей отстъпи със смях.

— Предавам се, предавам се!… Какво искаш да знаеш? — Отпусна в леглото голото си силно тяло, все още мокро и хлъзгаво от пот.

— Всичко. Разкажи ми всичко, каквото има за разказване, за мъжа, когото моята майка е обичала. Какъв тип управник е той? — запита тя, като се сви отново в извивката на ръката му. — Мил ли е, или отблъскващо студен? Добър ли е, или лош? Разкажи ми всичко, което знаеш.

Грей мисли доста, преди да започне.

— За крал Чарлз се говори, че никога не е казал някоя глупост, но и никога не е направил нещо мъдро.

Амеран поклати глава.

— Не разбирам.

Грей целуна рожденото петно на рамото й.

— Ще се опитам да обясня. Кралят никога не казва нищо глупаво; но и никога не върши нещо мъдро. Обикновено отговаря на критиците си, че докато деянията му са фактически деяния на неговите министри, думите му са само негови собствени. Като мъж е много приятен и харесван от всички около него, но като управник в никакъв случай не е съвършен.

Амеран се сгуши още по-близо до него. Как обичаше само този гладък, масивен гръден кош!… Как само обичаше допира до кожата му, миризмата му — особено след като току-що се бяха любили и гърчили в огъня на страстта.

— Най-голямата му грешка е, че се осланя твърде много на съветниците си. Онези, на чиито преценки вярва най-много, са точно хората, които се стремят да подкопаят доверието в него, за да постигнат собствените си цели. — Грей се повдигна на лакът, другата му ръка беше заета да изследва меките извивки на тялото й. — По дяволите, жено, нима никога няма да ти се наситя?

Амеран игриво отблъсна ръката му.

— Кралят, ваше величество.

Грей отново се отпусна на леглото и кръстоса ръце над гърдите си.

— А, да, кралят. Много добре. — Въздишката му бе демонстративно шумна — явно, не му се говореше на тази тема. — Независимо от отрицателните си качества, които са прекалено много, за да се описват с подробности, той наистина притежава някои достойни за възхищение черти. — Амеран слушаше внимателно с усмивка на уста. — Приемам, че от време на време кралят проявява егоизъм и глупаво упорство — продължи Грей. — Но е добросърдечен по природа и маниерите му са очарователни. Освен това е учен, страстен четец и покровител на драмата, изобразителното изкуство и архитектурата. Силният му интерес към науката стана причина за основаването на Royal Society, Кралската академия на науките, на която той е президент.

Амеран отново отблъсна ръката, която пак се впусна във възхитително, бавно изследване на извивките й.

— Моля те, продължавай, лорд Карлайл.