Жолийн Прюит-Паркър - Амеран

Амеран погледна Грей. Изразът на лицето му остана непроменен.

— Ти ме излъга, Гидиън. Ти ме излъга преднамерено. Няма извинение за измамата. — Лицето на Грей бе като издялано от камък.

Гидиън наведе глава.

— Така е, излъгах те. Не се опитвам да те убедя в нищо друго. Сега истински се срамувам за тези лъжи. — Повдигна бавно глава и очите му потърсиха тези на Грей. Амеран можеше да чуе следващите му думи още преди да ги произнесе. — Но преди да ме осъдиш за поведението ми тогава, опитай се да разбереш мотивите ми. — Стана на крака, за да бъде лице в лице със своя обвинител. — Обичам те като брат. Не исках да те мамя, но това бе единственият начин да гарантирам, че ще напуснеш селото жив. — Изчака няколко секунди за реакция от страна на Грей и когато такава не последва, продължи: — Чух разкази за способността на Амеран и майка й да предизвикват огромни вълни, които могат да погълнат всеки кораб заедно с екипажа му в морските дълбини. — Втренченият му поглед не се отделяше от Грей. — Имах задължение към теб и освен това бях отговорен за „Феър Уиндс“. Не можех да поема риска за евентуалната гибел на кораба и капитана му — ако съм сгрешил, нека да е така. — Наведе глава още веднъж. — С радост ще приема всяко наказание, което решиш да ми наложиш, защото в дъното на сърцето си знам, че това, което направих тогава, бе единственото правилно решение… Ако отново бъда изправен пред същия проблем, щях да повторя действията си.

Амеран не можа да се сдържи — не искаше да слуша още лъжи. Пристъпи напред от сянката до леглото.

— Каза ми, че Грей не ме обича. Каза още, че е сгоден за друга жена. — Тя се приближи към него. — Каза ми, че той повече не желае да вижда лицето ми — дори и за миг! Така ли се говори на жена, която мислиш за вещица? — Поклати глава. — Не мисля така, Гидиън Хорн.

Гидиън протегна ръка към нея, но Амеран отскочи назад, за да я избегне.

— Бях отчаян човек — продължи той. — Бях готов да кажа всичко, за да защитя мъжа, пред когото се бях клел в лоялност и братство. Сега разбирам, че ненужно съм наранил и двама ви и моля за прошка.

Амеран обърна глава — не искаше да вижда повече подлите му очи. Можеше само да се надява, че Грей ще разбере, че Гидиън е заплаха и за двамата!

Гидиън се обърна към Грей още веднъж. Думите му бяха така смирени, както и изражението му.

— Кълна се, че говоря истината. Направих това не от злоба, а от любов.

Амеран усети, че Грей започваше да омеква, но не можеше да направи нищо.

— Как е възможно да не разбереш колко сериозни са лъжите ти? Фактът, че са казани с добро намерение, не намалява с нищо удара им.

Гидиън сгърчи лице в смирена усмивка.

— Постъпи с мен както смяташ за добре.

Продължителна, тревожна въздишка напусна устните на Грей. Закрачи напред-назад по стаята, измъчван от нерешителност и напразни опити да намери изход от вътрешния конфликт.

Амеран погледна единия мъж, после другия. Сега знаеше, че Гидиън бе много по-опасен, отколкото си бе мислила. Ако не беше жертва на жестокостта му, самата тя би се разколебала от умелите му лъжи. Хвърли поглед към Грей. Твърдият контур на челюстите му бе започнал да се отпуска и в очите му вече не се четеше гняв, а само умора от необходимостта да се изправи срещу стария си приятел. Бе допуснал да бъде отново измамен от фалшивите клетви на Гидиън в лоялност и преданост. Стана точно така, както се бе страхувала, че ще стане. Гидиън бе спечелил.

В следващия миг Гидиън посегна и взе камата от бюрото на Грей.

Амеран замря. Нима ще убие Грей? Но после осъзна, че страхът й не бе основателен. Гидиън бе може би по-умен, отколкото тя си беше мислила.

Гидиън тържествено поднесе ножа с две ръце на Грей, като че ли двамата бяха участници в някаква величествена церемония.

— Ако допускаш, че намеренията ми не са били така благородни, както ти ги описах, моля те да сложиш край на страданията ми тук и в този миг. Не мога да понеса да ме гледаш със срам и отврата.

Грей взе ножа от ръцете му и го върна на мястото му.

— Не мога да забия този нож в теб, както ти не би могъл да го забиеш в мен.

Погледна към Амеран.

Тя кимна и се усмихна. Не би могъл да направи нищо друго. Този път Гидиън бе избегнал деня за даване на сметка, но тя знаеше, че Грей никога няма да забрави стореното от него. Той може да прости, но няма да забрави. Колкото до себе си, тя нямаше да направи нито едното, нито другото.

— Няма да ме лъжеш повече. — Грей не зададе въпрос — той просто констатира един факт.