Нелсън Демил - Полет 800

— Прощавайте, че ви прекъсвам, но това, което ми разказвате, обществено достояние ли е?

— Това разказах на ФБР. Не знам дали е обществено достояние.

— Правили ли сте публични изявления, след като разговаряхте с ФБР?

— Не съм. Казаха ми да не го правя.

— Кой?

— Агентът, който пръв ме разпита, после и други агенти от Бюрото в следващи разговори.

— Ясно. Кой ви разпита пръв?

— Жена ви.

Навремето тя не ми беше жена, обаче кимнах.

— Моля, продължете.

Той отново отправи поглед към океана.

— Седях в „Сънфиш“ и зяпах, както човек си прекарва повечето време в платноходка. Беше много тихо и спокойно и се наслаждавах на плаването. Залезът официално трябваше да е в осем двайсет и една, обаче реалният щеше да е в девет без петнайсет. Погледнах си часовника, който е дигитален, осветен и точен, и видях, че е осем и трийсет и петнайсет секунди. Реших да обърна и да вляза в протока, преди да се стъмни.

Капитан Спрък замълча за миг и на лицето му се изписа замислено изражение.

— Погледнах платното и нещо в небето на югозапад привлече вниманието ми. Ярка светлина, която бързо се издигаше. Беше червеникавооранжева и може би идваше от точка отвъд хоризонта.

— Чухте ли нещо?

— Не. Светлината идваше от океана към сушата и общо взето се движеше към мен. Издигаше се под остър ъгъл, може би трийсет и пет, четирийсет градуса, и като че ли ускоряваше, въпреки че това е трудно да се определи заради ъгъла и отсъствието на твърди отправни точки. Но ако трябва да определя скоростта, предполагам, че е била около сто възела.

— И за колко секунди… пресметнахте всичко това? — попитах аз.

— Около три. В кабината на бомбардировач изтребител пилотът разполага с около пет.

Преброих до три наум и разбрах, че това е повече време, отколкото имаш, за да избегнеш куршум.

— Но както казах на ФБР, имаше прекалено много променливи и неизвестни величини, за да съм абсолютно сигурен в изчисленията си — прибави капитан Спрък. — Не знаех изходната точка на обекта, нито точната му големина и разстояние, затова само можех да предполагам каква е скоростта му.

— Значи всъщност не сте сигурен какво сте видели.

— Знам какво съм видял. — Той погледна през прозореца. — Виждал съм достатъчно вражески противовъздушни ракети, изстреляни срещу мен и другарите от моята ескадрила, за да придобия представа за тези неща. — Спрък напрегнато се усмихна. — Когато летят срещу теб, изглеждат по-големи, по-бързи и по-близо, отколкото са в действителност. — И прибави: — Делиш на две. Усмихнах се.

— Веднъж срещу мен бяха насочили една малка берета. Помислих я за магнум триста петдесет и седем.

Той кимна.

— Но категорично сте видели червена светлина, така ли?

— Сигурен съм. Ярка червеникавооранжева светлина и на върха й имаше бяла точка, което предполага, че съм видял точката на възпламеняване на твърдо гориво и червено-оранжева горяща материя.

— Без майтап?

— Без майтап.

— Но видяхте ли… ракетата?

— Не.

— Дим?

— Валмо бял дим.

— Забелязахте ли самолета, боинга, който по-късно е катастрофирал?

— Забелязах го малко преди да се съсредоточа върху светлината. Виждах отблясъка — последните слънчеви отражения в алуминиевия му корпус, и виждах сигналните му светлини, както и четирите инверсионни следи.

— Добре… да се върнем на ярката светлина.

— Внимателно наблюдавах червено-оранжевата светлина, която продължаваше да се издига в небето…

— Извинявайте. Какво беше първото ви впечатление?

— Първото, второто и последното ми впечатление беше, че това е противовъздушна ракета.

— Защо? Защо не падаща звезда? Мълния? Фойерверк?

— Беше противовъздушна ракета.

— Повечето хора са казали, че първото им впечатление било за фойерверк.

— Не само че беше ракета, но беше и самонасочваща се. Движеше се по едва забележим зигзаг, като че ли коригираше курса си, после намали скоростта за половин секунда и отчетливо зави на изток — към мен, — след това сякаш изчезна, навярно зад облак или беше изхабила горивото си и беше станала балистична, а може целта й да я е скрила от погледа ми.

Целта . Един боинг 747 на ТУЕ, обозначен като полет 800 за Париж, с двеста и трийсет души на борда, се беше превърнал в цел.

И двамата замълчахме и през това време обмислих думите на капитан Томас Спрък. И както сме научени да правим, анализирах цялостното му поведение, искрения му вид и интелигентността му. Капитан Спрък получи високи оценки по всички точки на свидетелска благонадеждност. Само че добрите очевидци понякога се прецакват накрая — като един адски интелигентен мъж, който започна като отличен свидетел в случай с изчезнал човек, но след показанията си изложи своята теория, че изчезналият бил отвлечен от извънземни. Надлежно го бях отбелязал в доклада си със звездичка, пояснявайки, че не съм напълно убеден.