Нелсън Демил - Полет 800

Извадих касетата от видеото, пъхнах я под матрака и оставих ножа върху нощното шкафче.

Потънах в неспокоен сън, в който продължавах да въртя записа, само че на плажа бях аз, а не Бъд, и Кейт, а не Джил — стоеше гола до мен и шепнеше: „Нали ти казах, че е ракета. Видя ли?“

Събудиха ме в седем без петнайсет. Изтърколих се от леглото, бръкнах под матрака, извадих „Един мъж и една жена“ и известно време зяпах касетата.

Погледнах през прозореца към Сентръл Парк. Не си падам по понеделниците и времето не подобри настроението ми — беше облачно и валеше, нещо, което от четирийсет дни не бях виждал в Йемен. Не че исках да се върна там.

След като взех душ, обух все по-удобните си светлокафяви панталони и си сложих розовата риза. Ако днес видех Тед Наш и ако кажеше нещо по адрес на ризата, щеше да се наложи да го убия.

Иначе днес щеше да е така нареченият Голям ден. Щях да разговарям с Наш и ако беше получил разрешение от Вашингтон, щяхме да се срещнем в присъствието на съответните страни. Трябваше да помисля кой да присъства на срещата, къде да се проведе тя и дали да нося един от записите. Не ме бива много по срещите, обаче с нетърпение очаквах тая.

По-важно обаче беше това, че Кейт се връщаше.

Замислих се за комитета по посрещането на летището, в който сигурно щяха да участват хора с различна представа за това кой трябва да качи Кейт в колата си. Можеше да стане адски напечено, но Дом го биваше да се побърква, когато някой се ебава с него. И както бях установил, Кейт също не си оставяше магарето в калта.

Вече трябваше да е излетяла и може би трябваше да й пратя имейл или да й се обадя предишната вечер, за да я предупредя за евентуалното положение на летището. Обаче ако я наблюдаваха — а след срещата ми с Наш сигурно постоянно я следяха, — нито нейният имейл, нито телефоните й щяха да са безопасни.

Погледнах се в голямото огледало. Розовото наистина подчертаваше тена ми.

Отидох в дневната. Джил седеше на масата по бял хотелски халат, пиеше кафе и четеше „Ню Йорк Таймс“.

— Добро утро.

Тя ме погледна.

— Добро утро. Ризата ти отива.

— Ще ми стане от любимите. Добре ли спа?

— Не.

Седнах на масата и си налях кафе.

— Вчера беше напрегнат ден за теб.

— Меко казано.

Отпих глътка кафе и я погледнах над чашата. Изглеждаше отпусната, обаче ми се струваше, че започва да осъзнава реалността на положението.

— Изпитваш ли някакви съмнения за всичко това? — попитах.

— Не. Всъщност съм още по-сигурна, че постъпвам правилно.

— И дума да няма.

Тя категорично заяви, че имам нужда от храна, и прегледахме менюто. Джил каза, че щяла да си поръча здравословна закуска, и ме посъветва да последвам примера й.

Побъбрихме, прочетохме вестниците и погледахме „Днес“ с Кейти и Мат.

Донесоха поръчката и от здравословната закуска получих киселини.

След като се нахранихме, Джил поиска да се поразходи и настоя да я придружа, но аз отвърнах:

— Трябва да остана тук. Може да се наложи да отида на среща. Може да се наложи и ти да дойдеш с мен. Обаждай ми се през час и на всеки трийсет минути си проверявай мобифона.

— Добре. Каква среща?

— На каквато е трябвало да отидеш преди пет години.

Тя кимна.

— Няма да се наложи да говориш — успокоих я. — Просто трябва да присъстваш. Аз ще говоря.

— Мога и сама — тросна се Джил.

Усмихнах й се.

— Не се съмнявам.

Тя отиде в спалнята си, облече се и скоро се върна.

— Имаш ли нужда от нещо, докато съм навън?

Имах нужда от глока си, обаче отвърнах:

— Пастата ми за зъби е на свършване. — Не беше, но тя трябваше да се занимава с нещо. — „Крест“. И виж дали ще успееш да намериш „Един мъж и една жена“. Освен това не забравяй да се обадиш в стаята, преди да се прибереш в „Плаза“. — Взех химикалка от бюрото, написах номера на мобифона на Дом Фанели върху визитката си и й я дадох. — Ако не успееш да се свържеш с мен или ако усетиш, че има проблем, обади се на детектив Фанели на тоя номер. Той ще ти обясни какво да правиш.

Джил ме погледна.

— Това ли е твоята армия на ангелите?

Всъщност не бих определил Дом Фанели като ангел, обаче потвърдих.

— Да. Той ще е твоят ангел хранител, ако с мен се случи нещо.

— Нищо няма да ти се случи.

— Няма. Приятен ден.

Тя също ми пожела приятен ден и излезе.

Може би трябваше да я задържа в хотела, където щеше да е в мъничко по-голяма безопасност, отколкото навън. Обаче съм пазил достатъчно много свидетели, за да знам, че ако прекалено дълго ги държиш затворени, стават обидчиви, даже враждебни. Освен това в тоя случай на Наш щеше да му е по-трудно да се справи и с двама ни, ако бяхме разделени.