Нелсън Демил - Полет 800

Бъд извади две чаши от хладилната чанта, седна до Джил и наля вино.

Сега видях лицето му, докато се чукваха.

— За летните вечери, за нас двамата — вдигна тост той.

— Уф, я стига — каза Джил — на мен или на себе си.

Внимателно се вгледах в мъжа. Наистина беше хубавец, обаче гласът и поведението му бяха като на мухльо. Малко се разочаровах от Джил.

Тя сигурно прочете мислите ми, защото попита:

— С какво ли ме е привлякъл?

Не отговорих.

На видеозаписа Джил погледна Бъд и каза:

— Е, често ли идваш тук?

Бъд се усмихна.

— За пръв път ми е. Ами ти?

Двамата се усмихнаха един на друг и видях, че се притесняват от камерата.

— Спомням си, че си помислих: „Защо правя секс с мъж, когото не уважавам?“ — рече Джил.

Реших да отговоря.

— Така е безопасно.

— Наистина — съгласи се тя.

Двамата изпиха по още една чаша вино, след това Джил се изправи и си съблече блузата. Бъд последва примера й и смъкна ризата си.

Джил събу светлокафявите си шорти и по сутиен и гащички изчака Бъд да се съблече.

— Два пъти съм гледала онази част при морето, когато самолетът избухва… — промълви тя, — но това тук не съм го гледала от пет години.

Не отговорих.

На екрана Джил си разкопча сутиена и смъкна бикините си. Обърна се към камерата, разпери ръце във въздуха, размърда задник, засмя се и се поклони.

Посегнах за дистанционното, ала тя го грабна.

— Искам да гледам тази част.

— Не, не искате. Аз не искам. Превъртете я.

Двамата започнаха да се прегръщат, целуват и милват.

— Нямам много време, госпожо Уинслоу — настоях аз. — Бихте ли превъртели записа до сцената на плажа?

— Не. Трябва да го гледам — за да видя защо не съм го дала на полицията.

— Струва ми се, че разбирам. Превъртете записа.

— По-нататък става по-интересно.

— Нямаше ли да ходите на черква?

Тя не отговори.

На екрана Джил завъртя Бъд под прав ъгъл към камерата и погледна към обектива.

— Свирка — каза тя. — Първи дубъл. — Застана на колене и започна да му духа.

Добре. Погледнах си часовника, обаче мозъкът ми не отбеляза колко е часът. Пак вдигнах очи към екрана. Глупавият Бъд стоеше пред камерата и тая разкошна мадама му правеше свирка, а той като че ли се опита да напъха ръце в джобовете си, после установи, че няма панталони, затова сложи ръце върху главата й и прокара пръсти през косата й.

— Как ще изглежда това като веществено доказателство? — попита Джил.

Прокашлях се.

— Мисля, че можем да изрежем тая част…

— Те ще искат целия запис. Виждате ли часа и датата в долния десен ъгъл? Не е ли важно, за да се вижда кога става това?

— Предполагам… но смятам, че бихме могли да скрием телата и лицата ви…

— Не ми давайте обещания, които не можете да изпълните. Писна ми.

На екрана Джил се отпусна назад, погледна камерата и махна с ръка.

— Край. Втора сцена. Вино, моля.

Като детектив, знам, че за хората може да се научи много от техните кабинети и работни места, от книгите по лавиците, снимките по стените, видеотеките им и така нататък. Това обаче беше повече, отколкото трябваше да знам.

Отново отправих очи към екрана. Джил лежеше по гръб, докато Бъд се пресягаше за бутилката. Тя вирна крака във въздуха.

— Купон с опитване на съпругите. — После се разкрачи. — Лей.

Бъд изля малко вино и се надвеси отгоре й. Тежкото й дишане почти заглушаваше вятъра.

— Надявам се, че си насочил камерата точно — каза Джил.

Той вдигна глава.

— Да.

Джил взе бутилката от него, изля остатъка от виното върху себе си и заповяда:

— Оближи ме.

Бъд започна да я облизва.

Госпожа Джил Уинслоу ми изглеждаше класическа пасивно-агресивна личност в сексуално отношение — от една страна командваше Бъд, после изпълняваше сексуални действия, които предполагаха покорство и дори бяха унизителни, ако се вземеше предвид контекстът.

Всичко това можеше да се погледне и по друг начин. Тя упражняваше властта си над един мъж, докато в същото време изпълняваше всичките му желания, както и своите — а именно за сексуално унижение и сексуален контрол. Бъд едновременно беше и господар, и слуга. Това бе малко сложно и се съмнявах, че той е съзнавал нещо повече от дължината на еректиралия си пенис, който всъщност не исках да видя.

— Джил — обърнах се на малко име към нея. — Сериозно, хайде да превъртим записа.

Тя не отговори, само изу пантофите си и вдигна крака върху масичката.

Облегнах се назад и демонстративно извърнах поглед от екрана.