Уолтър Милър - Борба за кръв

Пистолетът на Роки изплю хапчето си, когато във вратата изникна първият соларианец от екипажа. Останалите отстъпиха, веднага щом куршумът отхвърли другаря им и той падна обливайки се в кръв на пода.

Роки го спря с изстрел в коляното.

— Следващият ще улучи предавателя — прорева той. — Не се приближавайте!

— Хванете го! — развика се Хулгрув. — Или оставете капанът да хлопне!

Роки се наведе и тресна ръкохватката на пистолета в главата му, като се надяваше да го накара да замълчи. Това се оказа грешка — бе забравил за особената структура на соларианските черепи. Пистолетът се заклини. Натисна с крак шията на Хулгрув и дръпна рязко. Дръжката излезе на свобода с изжвакване на мокро. Той се хвърли към вратата и се притисна до стената. Заслуша се. Екипажът изглежда се съвещаваше в далечния край на коридора. Роки зачака следващия сигнал. Щом той започна, се хвърли по корем на земята — противниците му не очакваха такава цел, — и два пъти стреля по трите фигури в края на коридора, намиращи се на дузина ярда от него. Насрещният изстрел докосна част от лицето му и светлината помръкна. Втори изстрел го обсипа с парчетии от пода. Наблизо един соларианец лежеше сгънат на две, а двамата останали отстъпваха към вратата в края на коридора. Тя се хлопна и с мляскащ звук се херметизира. Роки се изправи на крака и се плъзна към вратата, откъдето бе чул да работи втория ключ. Той бе уверен, че заедно с момичето има още някой. Но когато рискува да хвърли зад ъгъла поглед, видя само нея. Тя седеше на малка масичка, ръката й бе залепнала за ключа, а очите — вперени в нищото. Той я викна, след което разбра в какво се крие причината. Хипноза! Или наблъскана с хипнотизиращ наркотик. Тя нищо не усещаше, освен ключа в пръстите си, очаквайки следващия сеанс.

Вратата беше само открехната наполовина. Вътре не се виждаше никой, но там трябваше да има още един соларианец. Роки беше уверен в това. Като помисли малко се прицели в дъската на вратата и стреля. До масата в краката на далианката отлетя някакъв пистолет и едно тежко тяло се катурна на пода.

Девойката вдигна глава. Мъглата на забравата напусна очите й, като отстъпи място на дълбоко вълнение. Тя стисна с длани главата си и захленчи. От микрофона долетя питащия сигнал.

— Отговаряй — кресна Роки.

Ръката на девойката сама се стрелна към ключа и то точно на време. Но тя самата сякаш всеки миг щеше да изгуби съзнание.

— Не се отдалечавай от ключа! — заповяда Роки и се хвърли обратно в контролната кабина. Останалите членове на екипажа се бяха заключили в кърмовия отсек и бяха включили вентилаторите. Роки чу как те забръмчаха, а след това долови слаба миризма на газ. Очите му засмъдяха и той отчаяно закиха.

— Предай се веднага, хомо! — прорева високоговорителят.

Роки се огледа, след което се хвърли към пулта. Подаде спиращо напрежение на двигателните ускорители, разфокусира йонния лъч и превключи реактора на пълна мощност. Потокът заредени частици ще побегне по ускорителните пръстени, ще се разсее като изстреляни сачми и ще се върне обратно в радиационните камери, след като се отрази. До няколко секунди, ако не се стопят стените, останалите членове на екипажа ще разберат, какво ги очаква в близко бъдеще — изгаряне живи в радиоактивен ад.

Сълзливият газ го задушаваше. От съседната каюта чуваше долитащата кашлица на момичето. Ще чуе ли тя сигнала сред шума на собствените си хлипания? Опита се едновременно да наблюдава коридора и термометъра, показващ състоянието на реактора. Стрелката пълзеше към аварийната черта. Ако стените започнат да се топят, ще стане взрив. Изведнъж високоговорителят отново закрещя:

— Мръсник! Изключи! Ще унищожиш кораба!

Той не отговори нищо, само чакаше в напрегнатата тишина, наблюдавайки далечния край на коридора. Внезапно воят на вентилаторите утихна. После вратата на кърмовия отсек леко се открехна.

— Първо хвърлете оръжието! — заповяда той.

През междината на пода падна пистолет. Следвайки го се измъкна един соларианец и като кихаше непрекъснато си триеше очите.

— Обърни се и ела в края на коридора!

Соларианецът бавно се подчини. Роки застана на няколко крачки зад гърба му, очаквайки появата на останалите, като същевременно го използваше за прикритие. Бойният дух явно беше напуснал екипажа. Странно, помисли си Роки, те бяха готови да загинат при включването на двигателите, но не успяха да понесат горещината в съседната на реактора каюта. Изглежда не им е понесло при вида на приближаващата смърт. Роки изключи реактора и държейки ги намушка, им заповяда да тръгнат към трюма. Той имаше само една врата.