Уолтър Милър - Борба за кръв

— Кога това реле ще активира мрежата на контурите?

Роки погледна часовника си.

— След около десет минути. Ако периодическите сигнали не бъдат потвърждавани посредством официален код, ще бъде задействан свръхсветлинният двигател.

— Ясно — процеди командирът.

Той погледна помощника си.

— Отведи го! Дери му кожата, започвайки от краката докато не ти каже кода.

— Мога да Ви го кажа веднага — спокойно отвърна Роки.

— Започвай! — командирът бе явно удивен.

— Кодът е капианската таблица за умножение. Предавателят ми препраща двойка цифри на всеки две минути. Ако в течение на една секунда не получи отговор — множимото на изпратените цифри, релето включва двигателя. Тъй като вие няма да успеете да включите вашия с абсолютна синхронност, ще стане катастрофа.

— Добре. Давайте тогава вашите символи на цифрите.

— Веднага, но това няма да ви помогне много.

— Защо?

— Ние си служим с дванадесетична цифрова система. Вие няма да успеете да реагирате достатъчно бързо, ако не сте привикнали още от детство.

Устните на соларианеца откриха мощни зъби, а на скулите му заиграха множество възелчета. Роки погледна часовника си.

— Остават още седем минути да настроите предавателя и да ми дадете ключа. Ще говорим, докато аз поддържам нашето съществуване.

Командирът се поколеба, а после кимна на един от помощниците си, който бързо напусна стаята.

— Добре, хомо, засега се спираме на това. — Той замълча, като надменно се усмихваше. — Ти още много има да разбереш за нашата раса, но времето ти е много малко.

— Какво искате да кажете с това?

— Ами, предавателят ви и цялата тази система ще се включи, а после, след известно време, ще се изключи.

Роки замря.

— Как мислите да постигнете това?

— Глупак! Просто ще изчакаме, докато сигналите престанат да идват. Ти сигурно си поставил някакъв лимит на време. Мисля, че не повече от няколко часа.

Това беше истина, но той се надяваше, че ще му се удаде да избегне споменаването й. Захранването на контура ще бъде изключено след четири часа и капанът ще престане да действа. Затова, ако до този момент не постигне целта си, смяташе просто да пропусне един сигнал преди крайния срок и да позволи тласъкът на свръхсветлинната тяга да разложи кораба на атоми. Той бавно кимна.

— Вие сте съвършено прав. Имате на разположение четири часа да предадете кораба под моя власт. Възможно е, аз да престана да изпращам отговори, когато сметна, че вие не искате да ми сътрудничите повече и тогава… — той сви рамена.

Соларианецът даде на своите помощници различни команди и те се разотидоха. Роки реши, че ги е изпратил да потърсят способ за проникване в „Идиът“ без да задействат капана.

Командорът с жест заповяда на Роки да го последва и те скоро се оказаха в кабината за управление. Един поглед върху приборите бе достатъчен на капианецът да се убеди, че културата им все още изостава от най-развитите в Галактиката.

— Ето предавателя — излая командорът. — Правете каквото смятате за добре и ще видим, кой кого ще успее да надлъже.

Роки седна в креслото, стисна с пръсти ключа на предавателя и внимателно се взря в противника си. Командорът се отпусна срещу него и наблюдаваше събеседника си зад присвитите си вежди. На устните му застина усмивка, сякаш казваше: „Е-е“.

— Доколкото разбрах, името Ви е Елис Роки. Аз пък съм командор Хулгрув.

От високоговорителя изведнъж избухна рев. Хулгрув се намръщи и завъртя ключа. Сега сигналът достигаше като серия от музикални ноти. Той погледна въпросително към Роки.

— Когато свърши мелодията, започват цифровите сигнали.

— Разбрано.

— Предупреждавам Ви, че мога бързо да се уморя. Ще отговарям на сигналите, докато Вие проявявате желание да ми сътрудничите. Можете да бъдете уверен, че Ви мамя относно намеренията си.

— Уверен съм, че не е блъф.

— Вие прекалено малко знаете за моята родна планета.

— Наистина зная малко, но все нещичко зная.

— Тогава вероятно сте чули за „Меча на оправданието“.

— Какво отношение има това към… — Хулгрув помълча и самодоволната му усмивка изчезна. — Разбирам, щом сте извършили грешка, Вашият Кодекс на Честта повелява да умрете и вие следователно мислите, че ще можете без колебание да пропуснете сигнала.

— Потърпете и ще видите.

— Може би няма да се наложи. Кажете ми, защо интервалът между сигналите е две минути? Защо не цял час?

— Отговорът можете да откриете сам.