Уолтър Милър - Борба за кръв

— А вашият народ?

Хулгрув се усмихна.

— Естествено ние сме страничен продукт на процеса. Ако една планета се изпълни със зайци, които изяждат цялата трева, то онези зайци, които се научат да ядат зайци, ще се окажат в най-изгодно положение да оцелеят. Ние сме хищници, капианецо. Природата ни е създала да контролираме размножаването на нашата раса.

— Вие сте самодоволни тъпаци — процеди Роки. — Какви други способности още имате, освен тази да поглъщате хора!?

— След няколко минути ще ти покажа — мрачно обеща командора.

Далианката бавно пребледня, слушайки признанията на соларианеца, които потвърждаваха обвиненията на Роки. Тя изведнъж застена и като се сви на две рухна на пода. Хулгрув даде на охраната команда на мимически език и те бързо изнесоха девойката.

— Ако наистина принадлежите към по-висш вид на разумните същества, Хулгрув, Вие не бихте се хванали така лесно на моята въдица и сами бихте си създали захващащи деформатори.

Хулгрув избухна:

— Ние не успяхме да те оценим правилно, хомо. На Земята вашата раса изпадна до положението на животни. А що се касае до клещите, деформиращи пространството, то ние сме запознати с техния принцип. Вече сме създали експериментални модели. Но бихме могли да съкратим извършването на ненужни опити чрез проби и грешки, използвайки твоите знания. Естествено, за няколко години ние не можем да направим това, за което на вас са били нужни столетия.

— Ще трябва да си потърсите помощ на друго място, след десет минути аз хвърлям ключа, освен ако не премислиш!

Хулгрув сви рамене. Докато Роки отговаряше на сигналите, той се вслушваше в звуците, донасящи се от другите помещения на кораба, но нищо освен шум от стъпки в коридора или случайни възклицания, а също и дрънкането на различни инструменти. Нищо не издаваше тревогата. Соларианците се държаха уверено.

— Вашият екип знае ли какво става?

— Разбира се.

С приближаването на крайния срок пръстите на Роки все по-неспокойно стискаха главата на ключа. Той се овладя и търпеливо чакаше, като отчиташе всяка погълната от нищото секунда. Какво ще постигне ако пожертва себе си и момичето? Ще унищожи един кораб и екипажа му — не чак толкова лоша размяна: две пешки срещу няколко коня и топ. Когато соларианците започнат придвижването си в космоса, примерът му ще бъде последван от много други хора. За последен път отговори на сигнала, след което подчертано небрежно се облегна на стола си.

— Остават две минути, соларианецо. Имате достатъчно време да премислите.

Хулгрув само се усмихна. Роки повдигна рамена и стана. В ръката на командора заблестя предупредително пистолет.

Роки презрително се разсмя:

— Боите се, че ще Ви отнема тези последни две минути? — и се насочи към вратата.

— Стой на място! — пролая Хулгрув.

— Защо? Аз искам да видя момичето.

— Много трогателно! Но тя сега е заета.

— Какво? — той бавно се обърна към соларианеца и погледна часовника си. — Изглежда, Вие не осъзнавате, че след петдесет секунди…

— Ще видим. Оставай на мястото си!

Роки изведнъж изстина. Нима те са открили някакъв недостатък в неговата смъртоносна схема? Нима са намерили способ да избегнат внезапната активизация на свръхсветлинната тяга на „Идиът“ с последващото разрушаване на двата кораба? Или действително са успели да овладеят капианските цифри до автоматизъм и могат правилно да прореагират за секунда от интервала? Той сви плещи в знак на съгласие и тръгна към приборите на предавателя. Имаше само един начин да провери това. Направи още няколко крачки и се обърна към Хулгрув, който подозрително го следеше.

— Ти си бил много по-храбър, отколкото си мислех — каза Роки.

Признанието произведе очаквания ефект. Хулгрув отметна глава и самодоволно се разсмя. За миг напрежението на обстановката спадна. Тежкият автоматически пистолет трепна. Роки се допря до предавателя и го изключи.

— Остават десет секунди, Хулгрув! Хвърли ми пистолета. Един изстрел и край на предавателя. ХВЪРЛЯЙ!

Хулгрув изрева и вдигна пистолета си готов да стреля. Роки се усмихна. Оръжието трепна, съскайки соларианецът го хвърли на човека.

— ВКЛЮЧВАЙ! — заяви той. — ВКЛЮЧВАЙ ТОКА!

Когато Роки превключи предавателя, сигналите вече чуруликаха във високоговорителя. Бившият командор се метна в страни, за да не го виждат от коридора, където група соларианци бягаха към кабината. Сигналите затихнаха, след което забръмча отговорът! В съседната стая изглежда бе установен още един ключ. Кой отговаряше? Далианката?