Уолтър Милър - Борба за кръв

— Аха, разбирам, Вие сте преценили, че късият интервал ще ви предпази от опити за убеждаване чрез изтезания. Така ли е?

— Може би. Дава ми възможност на всеки две минути да решавам, дали да продължавам или не.

— Какво ще поискате от нас, капианецо? Да предположим, че Ви дадем девойката и Ви пуснем?

— Девойката попадна тук съвсем случайно — промърмори Роки, като се стараеше да не се запъне. — Това, което искам, е Вие да се предадете.

Хулгрув искрено се разсмя. Очевидно бе, че неговите планове бяха съвършено различни.

— Защо сте решили, че ние сме Ваши врагове?

— Нали чухте съобщението, което предадох в Купа?

— Разбира се. Ние напълно го пренебрегнахме и по косвен начин Ви представихме за глупак, тъй като изпратихме още един санитарен кораб във вашата система. На стоката имаше етикети с произхода й и той нарочно спря за оглед при сигнала на един патрулен кораб. Сега там у вас Ви обичат още по-малко, отколкото преди. — Той се усмихна. — Предлагам Ви да полетите с нас на Сол. Помогнете ни да създадем деформиращи клещи.

Роки помълча.

— Вие казахте, че звездолетът е спрял за преглед?

— Съвършено вярно.

— Това не ви ли създаде прекалено много неудобства? Изменили сте диетата си, оставили сте „стадото“ вкъщи, та нашите хора да не разберат, кои сте вие в действителност.

Хулгрув леко се напрегна, след което кимна.

— Предположението Ви е правилно.

— Канибал!!!

— Съвсем не. Та аз не съм човек!

Известно време те не се взираха напрегнато един в друг. Роки почувства, как го обвива пелена от ненавист. Мелодията идваща от говорителя изведнъж замлъкна, последвана от секунда пълна тишина. Роки се отпусна в креслото.

— Аз няма да отговоря на първия сигнал.

Командорът погледна през отворената врата в коридора и тръсна глава. След миг в кабината гордо влезе Талева Валкека, придружена от плещест пазач. Тя измери Роки с леден поглед, но не каза нищо.

— Далианке…

Тя изфуча като котка и седна в предложеното кресло. Те чакаха. От приемника прозвуча първия сигнал: две серии къси изсвирвания на различни честоти. Ръката на Роки неволно натисна ключа. Той изпрати отговора. Девойката озадачено се намръщи.

— Илген по уфген е равно на хрк сеган — преведе тя доволно.

На устните на Хулгрув се появи хитра усмивка. Той се обърна към девойката.

— Вие умеете да смятате по капиански?

— Не отговаряй — изрева Роки.

— Но тя вече отговори, хомо.

— Знаете ли какво прави приятелят Ви, мис?

Тя поклати глава. Хулгрув накратко й обясни. Момичето мрачно погледна към Роки, поклати глава и впери очи в пода. Изглежда или беше под действието на наркотици, или пък не бе разбрала същността на соларианците, за да ги смята за врагове на Галактиката.

— Кажи, далианке, добре ли те хранеха?

Тя отново засъска в отговор.

— Ти съвсем си откачил.

Хулгрув се засмя.

— Той иска да Ви каже, че ние сме людоеди. Ще повярвате ли на това?

По лицето й се изписа страх, сменен от недоверие. Тя погледна командора соларианец, но не откри признаци на вина по лицето му. Погледна презрително Роки.

— Послушай ме, далианке! Аз разбрах, защо тогава те не спряха. На борда си са превозвали живи хора. Един поглед в трюма и щяхме разберем всичко. Зад прикритието на благотворителността щяхме да разпознаем в тях домораслите свръхчовеци, бихме отгатнали плановете им да завладеят Галактиката. Те отглеждат хората като добитък на своята планета и ги продават за месо. Тяхната главна цел е да спечелят нашето доверие. Те знаят, че ако разберем същността на кръвосмучестата им цивилизация, ще ги размажем.

— Ти си ненормален, Роки — изфуча тя.

— Така ли? Защо тогава отказаха да спрат? Някакви технически секрети? Глупости! Технологията им все още изостава в сравнение с нашата. Просто са возили стока, в която е зреела нашата ненавист. Те не са могли да ни позволят да открием тази тайна.

Хулгрув гръмко се разсмя. Девойката бавно поклати глава, сякаш съжаляваше Роки.

— Това е истина, повярвай ми! Разкрих тайната им. Лесно е да се разбере, че своята стока те добиват чрез масови убийства. Те признаха, че не са хора. Това се вижда веднага. Пазят своите кораби и живеят само в тях. Самият Хулгрув току-що си призна това.

Дойде вторият сигнал. Роки отговори и на него, а после реши да не обръща повече внимание на девойката. Тя не му вярваше. Хулгрув искрено се забавляваше. Той изтананика сигнала без грешка.

— Вие използвате многотонов код за въпроса и монотонен код за отговора. Така че по-трудно да се научат.