Уолтър Милър - Борба за кръв

Трябва да се съгласят, помисли си той. След подобно предупреждение те ще се погрижат, той да премине на борда на техния кораб и да стане пленник, преди да предприемат следващия ход. Отговорът щеше да пристигне след два-три часа, така че той се захвана за работа, планирайки да използва всички възможни средства, за да превърне кораба в мина сюрприз, която да настрои по такъв начин, че само неговото благополучно съществуване да я предпазва от избухване. Резервни части на кораба имаше малко, няколко излишни селсина, резервни комплекти за компютъра и курсографа, инструменти и детектори. Той увеличи този запас, безмилостно разглобявайки компютъра и присвоявайки си всичко, което му трябваше от него. Той бе потънал до гуша в работа, когато отговорът пристигна. Това наистина бе гласът на далианката, зъл и решителен.

— Шест работни панталона — изброяваше тя, — куртка, комбинезон и копринена рокля. Изчезвай, Роки!

Соларианският садист заговори:

— Очаквайте срещата след шест часа. Поради Вашата заплаха ние Ви молим да застанете в отворения люк на шлюза, за да Ви виждаме, когато съединявате клещите. Моля дайте съгласието си.

Роки се усмихна. Те искаха да се убедят, че той няма да бъде край пулта. Промърмори, че е съгласен и продължи работата си, настройвайки електронните контури на пулта, радиоприборите, ограничителя за мощност на реактора и управлението на свръхсветлинната тяга. През целия кораб преминаваше мрежа от проводници от механизмите на шлюза и свързочното оборудване до регулаторите на свръх С. Постепенно корабът загуби способността да служи като средство за предвижване в пространството. Двигателите му замряха. Към някои от механизмите той включи релето за време. Някои апарати бяха включени към други релета при алтернативно развитие на събитията.

Това не беше трудна задача и не му отне много време. Той не добави нищо ново. Всичко бе съвсем просто, например да изключи проводниците от индикаторната лампа на въздушния шлюз и да насочи сигнала им към релейната секция на компютъра, която, ако шлюзът беше отворен два пъти ще изпрати импулс в секцията на реакторите, като по този начин ще премести агрегатите в червената зона. Релейната станция представляваше най-прост робот, изпълняващ една заповед — „Ако стане това и това, направи така.“ Когато приключи с работата бяха изминали почти шест часа. Той нетърпеливо очакваше, разхождайки се из кабината, кога ще изтече времето, определено от соларианците. После, забелязвайки усиления танц на стрелките на приборите, той погледна навън и забеляза през лъчевия екран приближаването на тъмния корпус на чуждия кораб. Роки приведе в действие всички релета за време, които бе установил, след което облече скафандъра и като взе със себе си схемата с направените изменения, зае мястото си във въздушния шлюз. Разтвори широко люка и видя, че в отсрещния люк се намира друга, облечена в скафандър фигура. Корабите се блъснаха с трясък, двата корпуса се заклатиха и смукалата на захватите се вцепиха. Роки се отблъсна и заплава в лишеното от гравитация пространство. След няколко секунди той стоеше изправен срещу масивната фигура на соларианеца, който вмъкна Роки във втората камара на шлюза и влезе след него.

— Проверете дали няма оръжие! — изръмжа дрезгав глас, когато Роки сне шлема си. — Абордажният екип да тръгне напред.

— Ако сторите това ще се отправим незабавно към рая — тихо изкоментира Роки. — Люкът е съединен с реакторния регулатор.

Командирът на соларианците, остроок ветеран с масивен череп го изгледа студено, след което се усмихна презрително.

— Отлично! Тогава ще изрежем отвор в корпуса.

Роки кимна.

— Можете да го направите, но само така, че да не сработи датчикът за налягането на въздуха във вътрешността. Той също е включен към двигателната система.

Командирът леко почервеня.

— Още някой сюрприз?

— Още нещичко — Роки му подаде схемата. — Нека вашият инженер я проучи подробно и докато не я разбере, всяко ваше действие, като например изключване на клещите може да доведе до гибелта ни. Уверявам Ви, или ще бъдем непрекъснато съединени един с друг, или ще настъпи общият ни край.

Соларианецът очевидно бе и корабния инженер. Той се вдълбочи в схемата докато обискираха Роки. В каютата бяха четирима. Трима с готово оръжие внимателно следяха капианеца. По изражението на лицата им той се досети, че го считат за същество от по-низша раса. Забеляза, че разговарят помежду си на беззвучния език на мимиката и посредством движение на главите. Командирът вдигна очи от схемата.