Уолтър Милър - Борба за кръв

До края на седмицата той прекарваше времето си в задаване на невинни въпроси из разни места, но не узна почти нищо ново. Соларианците идваха, продаваха стоката си на добра цена, купуваха радиоактивни материали и си заминаваха без да разменят с никого нито една излишна дума. Присъствието им внасяше безпокойство у повечето хора, което се дължеше на могъщото им телосложение и вродено самодоволство.

Когато техниците извършиха монтажа на новите синхронизатори, Роки сметна, че е настъпил моментът да освободи девойката от ръцете на местното правосъдие. Понякога съвестта го мъчеше за това, че не я прибра веднага след старта на соларианския кораб, но реши, че така е по-лесно да предпази прекалено енергичната девица от по-големи неприятности.

Когато се запъти към полицейския участък, в главата му се появи малко закъснялата мисъл, какво ли отмъщение ще му сервира далианката за това, че я бе принудил толкова дълго да се въргаля в килията. Печалната усмивка се запечата на лицето му, когато се отправи да плати наложената глоба. Човекът зад бюрото се намръщи.

— Какво казахте? — измърмори той. — Другопланетна жена от далиански кораб?

Офицерът се задълбочи над записките си.

— А, да. Талева Валкека ли й беше името?

Роки си спомни, че не знае името й. За него тя бе само Далия инкорпорейтид.

— От далиански кораб — повтори той.

— Точно така. Талева Валкека е била освободена миналата седмица под гаранция от Елис Роки.

— Това е невъзможно. — Роки се закашля и пребледня. — Елис Роки, това съм аз. Кой е дошъл за нея? Да не е бил соларианец?

— Не помня.

— Как! Нима не поискахте документите му?

Офицерът помълча, преди да отговори.

— Моля Ви да не повишавате тон! И си махнете ръцете от бюрото ми!

Роки притвори очи, опитвайки се да превъзмогне обхваналото го вълнение.

— Кой ще отговаря за това?

Офицерът мълчеше.

— Вие ще отговаряте!

— Аз не мога да се занимавам с всички пришълци, които…

— Замълчете! Та Вие сте я обрекли на смърт!

— Та това е само някаква си жена!

Роки се изправи.

— Предлагам Ви сам да си изберете мястото на срещата ни и оръжието. Ще Ви убия!

Офицерът го изгледа с хладен поглед, след което извика през рамото си.

— Сержант, отведете този варварин на кораба му и се погрижете да остане там до отлитането.

Роки си тръгна доброволно, разбирайки, че нищо няма да постигне със сила освен суровото гостоприемство на затворническата килия. В края на краищата сам бе виновен за всичко. Не трябваше да я оставя в участъка. Най-после разбра всичко. Във втория голям сандък, който натовариха на борда на кораба, се намираше Талева Валкека, родена на Далия и жителка на висшите компоненти на Ц. Безспорно те ще съхранят живота й и ще я държат като примамка, която да го насочи към Сол-3. Защо им бе нужен там?

— Ще им направя тази услуга и ще разбера това сам! — помисли си той.

Корабът бе готов за старт. Сметките за ремонта щяха да бъдат изпратени на полковник Бейти. Роки подписа необходимите книжа и излетя възможно най-бързо. Самотният стар кораб бавно се изкачи към горните нива на петата компонента като грохнал хищник, на когото е трудно да напусне бърлогата. Но синхронизаторите работеха отлично и екранът надеждно поддържаше формата си, когато изкачването завърши почти до самата червена зона на индикатора. Роки избра околен път за Сол, пресметна курса и започна да набира скорост.

Той набра в кодировчика съобщение, което щеше да предаде след себе си в посока към своя Куп:

Пилотът е похитен от соларианците. Има свидетелства, че добиването на органи за банките става по пътя на масов геноцид на Сол-3.

Записа съобщението на лента и настрои предавателя за непрекъсната работа, знаейки, че носещата вълна може да го превърне в отлична мишена за пеленгаторните устройства, ако някой поиска той да замълчи.

Самият той знаеше, че това е голям риск. Най-вероятно бе съобщението му въобще да не бъде получено. Приемникът трябваше да се намира на същото ниво на С, както и предавателя. Малко кораби освен по-остарелите оставаха за дълго на нива по-ниски от сто хиляди С. Това, на което можеше да се надява бе да привлече вниманието към Сол-3. Едва ли някой щеше да се трогне от отвличането на девойката или пък от неговата собствена гибел. Междузвездните федерациии никога не се опитват да защитават правата на своите граждани извън пределите на територията си. Това бе практически невъзможно.

Ако самите соларианци не търсеха кораба му, те нямаше да прехванат съобщението му. Корабите им трябваше да се намират на по-високите нива и понеже знаеха, че той лети към тях, нямаше смисъл да го търсят. При сегашната му скорост щеше да достигне целта си след четири месеца. Санитарният кораб на по-високо ниво щеше да измине същия път за три седмици. Роки бе като лястовица, която се опитва да догони ястреб.