Уолтър Милър - Борба за кръв

— Аз собствено не знам — отвърна сухо служителят, — но мисля, че трябва да съответстват на междугалактическите правила за хуманността.

— Напълно подходящо — каза Роки. — Нека си остане там, докато се подготвим за излитането.

— Идеята не е лоша — измърмори служителят, който изглежда бе имал удоволствието да се запознае с любителката на пури от Далия.

Не би могло да се твърди, че Роки бе много доволен, че тя бе сменила мястото, но все пак затворническата килия не е по-лошо място от много други и освен това там тя щеше да бъде в безопасност. Ако соларианците се интересуваха от него, те не бяха оставили и нея без внимание.

Целия следващ ден той прекара в наблюдение на соларианския кораб. Той очакваше появата на полицията с увереността на фаталист, която да го разпита по повод убийството на соларианеца. Той изслуша местните новини. Нито дума за това, че мъртвото тяло бе намерено. Това го озадачи. Той бе оставил гиганта да лежи насред улицата.

По пладне екипажът на соларианския кораб домъкна до борда няколко оловни контейнера. Работниците бяха с метални ръкавици и се отнасяха с контейнерите много внимателно. Роки бе сигурен, че в тях има радиоактивни материали. Ето значи какво купуваха срещу доставянето на органи за трансплантация — ядрено гориво.

Привечер соларианците натовариха на кораба два големи сандъка. Като прецени размерите им, Роки реши, че в единия от тях се намира тялото на убития от него човек. Защо не бяха съобщили в полицията? Може би желаеха той свободно да продължи пътя си?

На следващата сутрин Роки бе удивен, когато установи, че корабът на соларианците бе стартирал през нощта. Той не можеше да повярва, че бе на свобода. Разхождайки се по космодрума срещна ВидЖан, но капитанът сякаш бе изгубил част от паметта си. Видът му бе такъв, сякаш никога в живота си не бе виждал Роки.

Сега, когато корабът на Сол бе отлетял, Роки смело задаваше въпроси.

— Често ли се случва да пристигат солариански кораби? — попита той служителя в администрацията.

— Когато има поръчка от болницата, сър. Не много често, примерно веднъж на шест месеца.

— А не кацат ли на друго място на планетата?

— Не, сър. Това е нашият единствен междузвезден космодрум.

— А когато доставката става по правителствена линия?

Служителят неспокойно се озърна настрани.

— Не, сър. Те отказват да контактуват с правителството и се свързват непосредствено с купувача. Правителството им позволява да постъпват така, защото за банката за органи е необходимо редовно попълнение.

Роки опита наслуки.

— А вие самият какво мислите за соларианците?

Служителят се смути за миг, след което се засмя.

— Самият аз нищо не мога да Ви кажа, но ако искате да чуете неодобрително мнение, направете справка в близкото кафе.

— Защо? Да не би да са предизвикали безпорядък?

— Съвсем не, сър. Те си носят храната със себе си. Хранят се и спят на борда на кораба си и в града не харчат нито един галак.

Роки се обърна и се отправи обратно към „Идиът“. Някъде в дълбочината на съзнанието му възникна мисъл, която го тревожеше. Свидетел бе на гибелта на техен кораб и по негова преценка товарът представляваше, около четири хиляди фунта замразени кости, около четири хиляди пинти кръв, седем хиляди фунта различни тъкани и заменяеми органи. Като тегло не бе кой знае какво, но ако Сол-3 доставя подобно количество стока два пъти в годината само на една трета от двадесет и осемте хиляди цивилизовани свята в Галактиката, то възникваше закономерния въпрос, откъде вземаха такова количество суровина? Запасите за банките постъпваха от жертви на катастрофи, успели да преживеят достатъчно дълго, че да разрешат използването на своите оцелели органи за благото на други същества. Благотворителните организации се стараеха да получат разрешение от занимаващите се с опасна работа в случай на смърт да предоставят телата си в банките за органи. Но не всеки охотно се съгласяваше да даде своите бъбреци и дробове, а подобни вербовчици се ползваха с популярност близка до тази на палачите или застрахователните агенти. Явно е, че товарът за банките беше рядкост.

Мрачен въпрос се загнезди в съзнанието на Роки. Откъде търговците на Сол-3 намират от три до пет милиона здрави жертви на нещастни случаи всяка година? А ако те сами ги предизвикват по начин подобен на това, което се случва с добитъка в края на пътя му към кланицата? Той тръсна глава, отказвайки се да повярва. Никакво население, на която и да е планета, колкото и тероризирано да е от правителството си, няма да търпи подобно нещо и ще предизвика такъв социален взрив, от който планетата ще затрепери в орбитата си. Всяка тирания си има своя предел.