Кони Мейсън - Пиратът принц

Гневът на Тарик избухна. Трябваше му забележителна сила на волята, за да изрече тихо:

— Уилоу е жива. Твоят план не успя. Беше жива, когато я извадих от морето. Кажи ми как се казва рибарят, на когото си платила да я удави. И двамата знаем, че Уилоу не е трябвало да стигне до Гърция. Рибарската лодка не е толкова здрава, че да плава на дълги разстояния в открито море.

Скачайки от кушетката, Сафие се хвърли в краката на Тарик, прегърна коленете му и захленчи сърцераздирателно:

— Не съм искала смъртта на господарката Уилоу, скъпи ми господарю. Какво знам аз за плавателните съдове? Наистина мислех, че тя ще стигне в Гърция. Доверих се на рибаря, не е моя вината, че той не спази споразумението ни.

— Какво беше това споразумение? — запита Тарик с тиха заплаха.

— Платих му цяло състояние, за да откара господарката Уилоу до Гърция, и й дадох пари, за да намери превоз до Англия.

Ръцете му се свиха в юмруци.

— Не вярвам на лъжите ти. Не си очаквала Уилоу да стигне до Гърция.

Сафие се втренчи умоляващо в Тарик.

— Обвиняваш ме несправедливо, господарю. Само исках да помогна на една жена, на която не й е мястото тук.

Хващайки я за ръцете, Тарик я накара да се изправи.

— Не ме лъжи! Страхувала си се, че Уилоу ще те измести в сърцето ми, и си искала да ти се махне от пътя.

С очи, пламнали в ярост, Сафие избухна:

— Ти беше заслепен от нея! Полудял по нея. Признавам, че ревнувах, и исках тя да се махне, но не…

Той я разтърси силно.

— Не си ли? Кажи ми името на рибари, за да се погрижа да бъде наказан.

Сафие поклати глава.

— Не знам как се казва. И двамата предпочетохме да е така.

— Не мога да повярвам, че рибар или който и да било от градчето ще се съгласи да убие моя жена. Със или без твоя помощ аз ще го намеря и ще го накажа.

Сафие прехапа долната си устна, в очите й се четеше ужас.

— Ще бъда ли наказана?

Тарик не успя да отговори, когато Али Хара се втурна в стаята на Сафие.

— Ела бързо, господарю. Господарката Уилоу…

Тарик не дочака да чуе останалото. Извърна се и изхвръкна от стаята.

— Пази добре Сафие — подвикна той през рамо. — Ще се разправям с нея по-късно.

Яростта се оттече от него, заменена от чист ужас. Дали състоянието на Уилоу се е влошило? Дали е…? Не, той отказваше да мисли за такива неща.

Тарик нахлу в стаята си и спря на място, виждайки Уилоу седнала в леглото, все още бледа, но жива.

— Не си мъртва! — извика той. — Представих си най-лошото, когато Али Хара ме повика.

— Вярвай ми, господарю. — изсумтя Бейба. — Не ти ли обещах, че тя ще оцелее?

— Да, но се страхувах… — Той се приближи до леглото. — Наистина ли си добре, красавице?

Тръпка разтърси Уилоу.

— Да, благодарение на тебе. Бейба каза, че си изкарал водата от дробовете ми. — Тя затрепери отново. — Водата беше толкова студена, а дрехите ме теглеха надолу. — Замълча, преди да продължи. — Рибарят се опита да ме убие, но всъщност не беше рибар. Беше турчин.

Тарик даде знак на Бейба да излезе от стаята.

— Сигурна ли си? — запита той след като останаха сами. — Видя ли лицето му?

— Видях го когато се опита да ме убие. Носеше шапка с широка периферия, нахлупена ниско на челото, и не ме гледаше в очите. И не говореше, докато не видя лодката ти. Тогава извади ножа си и се нахвърли върху мене. Беше пират; бих заложила живота си, че е така. Страхуваше се от твоето наказание.

— Би трябвало. Как се озова в морето? Той ли те бутна във водата?

— Не исках да ме намушка, затова скочих във юдата. Това изглеждаше по-малката от двете злини. Знам да плувам, но дрехите ме теглеха надолу. Слава богу, че стигна навреме до мене.

— Слава на Аллах, на Бога и на всички Негови светии — изрече Тарик с благоговение.

— Помолих Бейба да прати да те повикат, защото трябваше да научиш нещо — въздъхна тя. — Турчинът каза, че не трябвало да стигна до Гърция.

Премига, за да отпъди една сълза.

— Мисля, че Сафие е искала смъртта ми. Съжалявам, Тарик.

Той приседна на ръба на леглото.

— Недей да съжаляваш. Трябваше да се досетя, че Сафие ще ревнува и ще опита нещо подобно. Наистина ли си добре?

— Бейба не намери възпаление в гърдите ми и ако не развия треска, ще се възстановя бързо. Тя мисли, че трябва да остана на легло един-два дни, да пия горещи течности и да си почивам.

— Обикновено Бейба има право, послушай я.

Уилоу въздъхна и се сви сред възглавниците.

— Трябва да се върна в харема.

— Още не. Трябва да се заема със Сафие, но всяко нещо с времето си.