Кони Мейсън: Танцуващият дявол

— Как се казваш? — попита той.

Хипнотизирана от властния поглед и дълбокия глас, Девън отговори на часа:

— Девън. Лейди Девън Чатам.

— Девън — повтори бавно Диабло и изгледа с оценяващ поглед лицето и косите й. — Ти си дяволски съблазнително парче.

И преди Девън да схване за какво става въпрос, неговата уста жадно се впи в устните й. Целувката беше изненадващо нежна и предизвика смущение в цялото й тяло. След миг Девън усети как езикът му очертава меките контури на устните й, после се вмъкна между тях.

Сетивата й се възпламениха. Никой, дори Уинстън, не я бе целувал така. Когато ръцете на Диабло пролазиха, за да обхванат гърдите й, тя мигом дойде на себе си, но преди да успее да изрази какъвто и да било протест, по тавана на каретата се разнесе тропане. Диабло се откъсна от нея, точно когато дребен жилав мъж се вмъкна вътре през прозореца. Девън зяпна — още двама мъже се вмъкнаха в тясната кабина на каретата.

— Добра работа, момчета — похвали ги Диабло сърдечно. — Къде е Данси?

— На капрата с Акбар — отговори единият от мъжете. — Добре ли си, кап’тане?

— Вече да, Скуинт. Вие, момчета, пристигнахте съвсем навреме. Ако се бяхте забавили само минута, щях да стана за храна на рибите.

— Благодарностите са за Кайл и Акбар — ухили се Скуинт. — Ние само изпълнявахме заповедите. Привичката да ти кажа, нямахме хабер дали ще успеем, ама беше ясно, че трябва да попречим на бесенето ти. Коя е?

— Дамата е нашият късмет, момчета. Запознайте се с лейди Девън. Нейният баща, графът на Милфорд, ще накара драгуните да ни оставят да се качим благополучно на нашия кораб. Къде е акостирал „Танцуващия дявол“?

— Закотвен е в едно заливче близо до устието на Темза — изписука друг пират.

— Отлично, Петопръстко — ухили се Диабло. — Живот и здраве, довечера ще си направим празненство и ти ще ни посвириш.

Получил прякора си заради умението си да свири на тръстикова флейта, Петопръстко носеше флейтата непрекъснато със себе си.

— Ами тая? — кисело попита третият мъж и кимна към Девън. Беше най-свирепият на вид, доколкото Девън изобщо успя да забележи — с гъсти тъмни вежди, намръщен, а острата му черна коса стърчеше изпод вълнена шапка.

— Лейди Девън ще бъде освободена здрава и читава веднага щом изпълни предназначението си, Рикс — поясни Диабло.

— Бреговата охрана ще ни обстрелва, преди да излезем от Темза — предупреди навъсено Скуинт. — Трябва да направим страшен ход, че да се отървем от гадното им пушкало.

— Те няма да стрелят по нас, докато лейди Девън е на борда — заяви Диабло уверено.

Най-после Девън успя да се обади:

— Какво? Вие положително не мислите да ме вземете на вашия пиратски кораб! Няма да дойда!

— Нямаш избор, милейди — обърна й внимание Диабло. — Но аз ти давам дума, че няма да ти се случи нищо лошо.

— Дума на пират? Искаш от мен да се доверя на човек, известен със своята коравосърдечност?

Неизвестно защо Диабло намери за забавен гнева на Девън и широка усмивка заля лицето му.

— Ще направиш така, както аз казвам, милейди.

— Драгуните ни догонват, капитане — извика Петопръстко, увиснал от външната страна на прозореца.

— Колко време ни трябва? — попита Диабло остро.

— Десет минути — прецени Скуинт, — ако сме в тая крачка.

Движеха се бързо и Девън беше сигурна, че е получила синини по цялото си тяло от ударите в стените на каретата. Диабло само донякъде успяваше да я предпазва с мускулестото си тяло.

Драгуните скъсяваха разстоянието до летящата карета. Лорд Чатам и Уинстън Линли успяваха да препускат наравно с войниците, така че, когато началникът на драгуните попипа оръжието си, готов да стреля, графът изкрещя:

— Стой, глупако! Дъщеря ми е в каретата. Ще ти откъсна главата, ако я раниш.

Офицерът тръсна презрително глава, но се отказа от намерението си. Колкото и да искаше да залови Диабло, нямаше смелост да противоречи на желанието на влиятелния граф. От друга страна, познаваше лейди Девън лично и би се възненавидял, ако я видеше пострадала от неговите ръце.

— Почти стигнахме, Диабло — провикна се Скуинт. — В плитчината ни чака лодка.

Лорд Чатам видя как при спирането каретата се плъзна към самия край на високия бряг на Темза и сърцето му замря. Видя лодката близо до брега и се уплаши толкова много за безопасността на дъщеря си, че вътрешностите му се свиха на топка. Обърна се към Уинстън и буквално излая:

— Направи всичко възможно, за да предотвратиш стрелбата на бреговата охрана.