Кони Мейсън - Дръзка любов

Деър усети как тялото й започва да вибрира и се опи от мисълта, че той е първият, който я посвещава в акта на любовта и й дарява удовлетворение. Реакцията й не оставяше у него никакво съмнение, че насладата, която тя изпитва, е напълно истинска, докато тялото й се извиваше и устата крещеше, а после ръцете й се вкопчиха в него. В мига, когато Кейси достигна върха, задръжките на Деър отлетяха и той се зарови дълбоко в треперещата й плът, докато екстазът й разпалваше неговия и той се изливаше в нея. Навън луната и звездите падаха от небето, за да озарят света.

— Кейси, мисля, че е време да поговорим — каза Деър, настанявайки я в прегръдките си.

След като се бяха любили дълго и великолепно, сега и двамата мълчаха, смаяни от силата на страстта си, не можейки да изрекат и една смислена дума.

И двамата не направиха никакъв опит да отделят преплетените си ръце и крака; кожата им лепнеше влажно, дишането им полека се успокояваше.

— Чу ли ме, любов моя? — повтори Деър, когато Кейси не отговори.

Устните му докоснаха челото й с нежен жест, който я стресна. Тя беше убедена, че след като й се насити, той ще изпита само презрение към нея.

Накрая тя пророни:

— Чух те.

— Преди да кажеш нещо друго, искам да ти се извиня. Никога не ми е хрумвало, че може да си невинна. Повечето осъдени жени, депортирани в Нов Южен Уелс, са…

— Курви — допълни тя сухо.

— Тъжната истина е, че ако не са такива, когато напуснат Англия, но докато стигнат в колониите, обстоятелствата ги принуждават да станат такива, за да оцелеят. Животът на борда на затворнически кораб е труден, както сама добре знаеш, и повечето жени правят какво ли не, за да облекчат съдбата си. Как успя да стигнеш дотук непокътната?

— Един… приятел ме пазеше. Ние бяхме съграждани в Ирландия, познаваме се добре. Транспортираха ни заедно, озовахме се на един и същи кораб — разкри Кейси. — Ако не беше Тим, не знам какво щеше да стане с мене.

— Ако някога срещна твоя спасител, бъди сигурна, че ще му благодаря както подобава, задето те е опазил за мене — усмихна се нежно Деър.

Кейси не отговори, сигурна, че Тим няма да оцени думите му.

— Къде е сега този човек? — запита Деър заинтересувано.

— Не… не знам — отвърна уклончиво Кейси.

— Нека поговорим за твоето престъпление, скъпа. Разкажи ми за човека, когото си убила — ако наистина си го убила, — и защо.

Кейси мълча дълго време, внимателно подбирайки думите си.

— Той беше съдия, осъди баща ми на смърт. Отидох при него да се примоля за живота на татко. Моят баща не беше бунтовник. Той бе преподавател, учен. Някак се забъркал в бунта, против волята си, не е направил почти нищо. Но според властите това нямаше никакво значение. Имаше процес и го осъдиха на обесване. Опитах се да поговоря със съдията. Помолих го да промени присъдата на баща ми, да го откарат в колониите, както беше сторено с много други.

— И вероятно не си успяла.

— Този човек беше негодник. Каза… каза, че може да помисли над молбата ми, ако… ако стана негова любовница. Това нахално предложение ме смая и не можах да кажа нито дума. Той взе мълчанието ми за съгласие и започна да къса дрехите ми.

Лек стон се изтръгна от гърлото й, когато си спомни ужаса, преживян в онзи момент.

— Беше нещастен случай, Деър! Не съм искала да убивам никого. Блъснах го и той падна, удари си главата в ръба на една маса с мраморен плот. Не помръдна и аз се изплаших.

Кейси започна да хлипа истерично.

— Няма нищо, любов моя, не плачи — зауспокоява я той, изтривайки сълзите от бузите й с върховете на пръстите си. — Вече всичко е свършило.

— Никога няма да свърши, Деър — изплака Кейси. — Винаги ще живея с това. Помня, че се разпищях, заприиждаха хора. Беше толкова ужасно. Отведоха ме в затвора, съдиха ме, качиха ме на един затворнически кораб. Докато чаках присъдата, разбрах, че татко е бил обесен. Беше по-лошо от кошмар, ще живея с това и ще го преживявам до края на дните си.

Ръцете на Деър я притиснаха силно към тялото му; той се задушаваше от яд срещу самия себе си заради жестокостта си към Кейси през последните седмици. Тя си имаше достатъчно проблеми и без той да се държи като непоправим негодник. Едва сега разбираше, че докато я беше осъждал, всъщност бе отричал собствените си чувства. Нямаше представа докъде ще го отведе това разкритие, но беше сигурен в едно — че никоя друга жена не му е въздействала толкова силно като Кейси. Какво имаше в това момиче, че я искаше толкова много? Колко време щеше да трае това?