Кони Мейсън - Дръзка любов

— Прости ми, Кейси — изрече той искрено.

Странно, тя искаше да му повярва, но суровите изпитания я бяха направили недоверчива.

— Думите идват лесно, Деър.

— Имаш всички основания да се съмняваш в мене, любов моя. Но ако ми позволиш, ще ти се реванширам. Тези чувства са толкова нови, че ще трябва да свикна с тях, преди да… по дяволите, Кейси, дори не мога да мисля, когато си в прегръдките ми. Твърде рано е да давам обещания, които може и да не успея да изпълня.

Преди тя да е осъзнала думите му, той сведе глава и започна да я целува, замайвайки сетивата й. Искрица подновено вълнение припламна у нея, докато той използваше устните и ръцете си толкова умело, че скоро я остави без дъх. Дразнеше, вкусваше и измъчваше, подготвяйки тялото й за новата си страстна атака. Тя отговори на възбуждащите му ласки с нерешителни докосвания — по гърдите, по плоския му корем, мускулестите крака и вътрешната повърхност на бедрата, но още не се осмеляваше да докосне онова място, което й беше донесло толкова много удоволствие.

Внезапно, с едно сръчно движение, което я остави смаяна и ужасена, той вдигна краката й на раменете си и я целуна точно там, между краката. Ръцете му галеха гърдите й, докато устата му я възбуждаше по начин, който не беше смятала за възможен. Езикът му навлизаше дълбоко в кадифената й мекота, карайки я да забрави всичко, с изключение на начина, по който той караше тялото й да вибрира в непоносима жажда.

— Деър! Не! Не бива!

Моля те, Кейси, искам да те любя по всякакъв възможен начин. Всяка част от тебе е толкова красива.

Точно когато тя мислеше, че вече ще умре от удоволствие, Деър разтвори краката й и навлезе полека в нея, а листенцата на нейната женственост го обгърнаха плътно. Тя инстинктивно повдигна хълбоците си, за да почувства горещата му твърд да се плъзва докрай в нея. Този път нямаше болка и Кейси усети как вътре в нея пламва огън, който изгаря в непоносима болка слабините й.

— Кейси, толкова си гореща и стегната, така ужасно хубаво ми е в тебе — изстена Деър и тялото му над нейното се изпъна.

Огън блестеше в сребристосивите му очи.

Думите му не стигаха до слуха й, защото изблици ослепителна светлина избухнаха в главата й. Тогава екстазът ги завладя и те забравиха целия свят.

Слънчева светлина, прашна и разсеяна, проникваше като разтопено злато през прозореца, пролази по лицето на Кейси като нежен шепот и я събуди. Тя остана неподвижна за момент, сякаш увиснала в между съня и будуването. Тялото я болеше, но приятно, попило спомена за неизразимо удоволствие.

Изведнъж очите й се отвориха и ръцете й потърсиха наоколо. Въздъхна облекчено, като разбра, че е сама. Деър сигурно си беше тръгнал преди разсъмване. Как би могла сега да се изправи срещу него, помисли тя, усещайки горещия прилив на кръв в бузите си, след като се беше държала като блудница в прегръдките му? Той трябваше само да я докосне, за да се превърне в гърчеща се страст и огън. Но в сърцето си Кейси знаеше, че никой друг мъж не може да й въздейства така, както Деър. От момента, в който се бяха срещнали, той й бе демонстрирал единствено презрение. Но се беше любил с нея така, сякаш тя бе единствена в света.

Как би могла да опише собствените си чувства към красивия среброок мъж? Нещо странно се бе случило между тях, щом му беше позволила да се люби с нея, без да се съпротивлява дори от приличие. Всичко това беше твърде объркващо и още бе много рано да се определя какво е, реши Кейси и се протегна. Мъжете бяха различни от жените. Търсеха удоволствието си навсякъде, където можеха да го намерят, без да мислят за нищо. Дали Деър само я използваше, за да задоволи страстта си? Смяташе ли да продължи връзката си с нея, докато й се насити?

Колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше. Не беше от жените, които биха позволили да ги използват, а после да ги захвърлят. Ако това бяха намеренията на Деър, нямаше да я намери всеотдайна следващия път. Надигайки се предпазливо, тъй като тялото й протестираше срещу новите усещания, Кейси се изми, облече се и побърза към кухнята. Разбра, че е закъсняла, и се помоли никой да не я смъмри.

Намери Марта, наведена над огнището. По-възрастната жена изтри потта от челото си и каза:

— Слава богу, че си тук, Кейси. Господин Рой заминава за Сидни и иска да закуси веднага. Деър вече излезе. Грабна една питка от килера и изхвърча. Какво, за бога, те забави? Да не си болна?

— Не, аз…

— Късното лягане не върви с ранно ставане — предупреди я загадъчно Мег. Беше влязла в кухнята тъкмо навреме, за да чуе въпроса на Марта. — Трябва да си лягаш по-рано, Кейси.