Кони Мейсън - Дръзка любов

Мислейки усилено върху дилемата, която се изправяше пред нея, Кейси влезе тихо в стаята си и заключи вратата. Във времето, което й беше необходимо, за да стигне до къщата, тя беше решила, че въпреки молбата на Тим ще разкаже всичко на господин Рой, още сутринта. Облекчена, че е взела някакво решение, тя бавно започна да се съблича на светлината на единствената свещ, която обливаше чувствените й движения в златисто сияние.

Роклята й първа се отдели от тялото й и се свлече като локва в краката й. Тя се наведе, вдигна я и я окачи на една от куките, забити в стената. След това събу обувките и чорапите си. Накрая съблече ризата, окачвайки я до роклята. Разсеяно посегна за нощницата, която беше оставила грижливо сгъната в долната част на леглото само преди няколко часа. Но нея я нямаше там. Не беше на пода, не висеше и на някоя кука. Озадачено сбърчи чело и несъзнателно посегна към ризата, която беше съблякла преди миг.

— Това ли търсиш?

Деър излезе дръзко от тъмния ъгъл с нейната нощница в ръце.

Кейси пребледня, обърна се и срещна греховно красивото лице на Деър, очертано от трепкащата светлина на свещта. Писък се надигна към гърлото й, но от ужас излезе само като задавено изпъшкване. Ръцете й се вдигнаха безпомощно в напразно усилие да скрие голотата си от сребристите му очи. Тогава погледът й падна върху нощницата, която Деър държеше високо вдигната. Тя отчаяно се метна към нея, само за да я види отдръпната моментално и хвърлена в тъмния ъгъл, където не можеше да я стигне. Спъвайки се, Кейси падна право в протегнатите ръце на Деър. Точно където той искаше тя да се озове.

Силният гняв й върна гласа.

— Какво правиш в стаята ми?

— Чакам те, както виждаш — проточи лениво Деър. Усещането за сатенената й кожа в ръцете му разпиля мислите му. Необходима му беше силна концентрация, за да си спомни, че беше дошъл тук поради съвсем конкретна причина. — Твоят любовник има ли си име?

— Какво? Нямам никакъв любовник — възрази разгорещено Кейси. — Махни си ръцете от мене.

Отказвайки да охлаби хватката си, Деър я предизвика:

— Какво, по дяволите, правиш навън вече две нощи подред, ако не се срещаш с любовник?

— Ти… ти си ме шпионирал!

— Може и така да се каже — призна Деър, без изобщо да се смущава от обвинението й. — Кой е той?

— Никой! Говоря ти истината.

Деър беше последният човек, на когото би се доверила.

— Тогава защо излизаш нощем?

— Аз… исках да се изкъпя във вирчето — досети се моментално Кейси. — Беше ми горещо, не можех да спя и… и помислих, че ще ми дойде добре да поплувам малко.

— Забравила си предупреждението ми за опасностите, които те дебнат, ако си сама навън.

— Вярвай каквото си искаш, но това е самата истина. Виждал ли си ме да говоря с някой мъж, откакто съм дошла тук? Моля те, Деър, нека си облека нещо.

Дръзкият поглед на Деър най-безсрамно се разхождаше по голото й тяло.

— Защо? Харесваш ми така. Тялото ти е прекрасно. Но разбира се, ти си го знаеш. Любовниците ти сигурно са ти казвали същото, и то много пъти.

Внезапно и необяснимо у него пламна ревност към всички мъже, които я бяха прегръщали и любили и на които тя беше отвръщала със същото.

— Деър, моля те, пусни ме.

Жадният му поглед се задържа на гърдите й, после се плъзна надолу по закръглените хълбоци и се спря на огнения триъгълник, увенчаващ бедрата й. Може би тя казваше истината, помисли той. Нямаше нищо съмнително в това, че е ходила да се къпе във вирчето.

Страстното желание, което личеше съвсем ясно в очите на Деър, изплаши Кейси. Тя вдигна очи нагоре разтреперана и когато срещна неговите, помежду им премина стряскаща, чувствена светлина. Сексуалният му магнетизъм я привличаше все по-силно и по-силно в плен на изкушението, което се бе опитвала да избегне през всичките тези седмици. Трябваше да се съпротивлява, иначе беше изгубена.

— Деър, аз… искам да си тръгнеш… веднага.

— Кейси, искам да бъда твой любовник… единственият твой любовник — шокира я Деър. Шокира и себе си, ако трябваше да говори честно. — Склонен съм да ти повярвам, що се отнася до причините ти да излизаш навън в последните две нощи. Освен това аз не съм твой пазач. Имаш право да спиш с който мъж пожелаеш. Но ми се иска този мъж да съм аз.

Ръцете му я притиснаха още по-здраво и Кейси поднови усилията си да се отскубне от прегръдката му, но решимостта му правеше бягството невъзможно. Освен ако не прибегнеше към крайни мерки… например да се разпиши. Но поради някаква необяснима причина тя не искаше да привлича вниманието на останалите хора в къщата.