Кони Мейсън - Насила оженена

На следващия ден, макар че Габи изглеждаше доста по-добре, Марсел сметна, че няма нужда да утежнява положението й със съобщението, че адвокатът на Филип е дошъл още в ранните часове на деня с документ, в който Филип изразяваше намерението си да иска развод чрез френски съд. Причината беше изневяра! Марсел имаше две причини да запази за себе си това съобщение поне на първо време. Страхуваше се, че тя ще откаже да замине с него за Франция, освен това вярваше, че щом бъдат далече от Филип, тя ще го обикне толкова, колкото той я обичаше. Изминаха много дълги, мъчителни часове, в които той обмисляше каква ли може да е причината за ненавременното посещение на Филип в деня, когато Габи се бе разболяла. Питаше се какво се е случило между двамата съпрузи, та Филип е променил намерението си и е решил да поиска развод. До този ден той твърдо бе държал на решението си да не се развежда. За момента Марсел можеше само да прави предположения.

Тази нощ Сен Пиер бе разтърсен от огромно изригване, много по-силно, отколкото хората изобщо си спомняха. На другата сутрин всичко бе покрито със сива пепел, която залепваше по гърлото, втвърдени потоци лава стигаха почти до предградията. Освен това вулканът не преставаше да изригва. Жителите на града го напускаха в паника, по улиците цареше истински хаос. Дори корабите в пристанището се приготвяха да отплават в открито море и всеки вземаше толкова пътници, колкото можеше да побере.

След три дни странната болест на Габи изчезна така внезапно, както бе започнала, оставяйки я слаба, но вече без никаква треска. Сега тя всеки ден ставаше от леглото и оставаше на крак повече време. Седнала на стол, сложен до затворения прозорец, Габи наблюдаваше със страх как жителите на Сен Пиер се щурат като полудели из улиците. Хвърляйки уплашени погледи към неспирно изригващия стълб от сива пепел, който се носеше над вулкана, Габи се запита разтревожена дали не би трябвало и те да напуснат града. Нямаше намерение да излага на риск живота на Жан, оставайки в Сен Пиер дори минута по-дълго, отколкото беше необходимо. Каза това на Марсел, когато се облече за вечеря и слезе долу при него в трапезарията.

— И аз това си помислих — съгласи се Марсел. — Помислих да изчакаме и да заминем с „Упование“, но вече не съм сигурен, че е разумно. Трябва да направя това, което според мене е най-добре за тебе и Жан. А точно сега най-разумното е да напуснем Сен Пиер. Предлагам утре да си опаковаш нещата и на следващия ден да заминем за Льо Шато. Вземи само най-необходимото — предупреди я той. — Ще пътуваме по-сигурно, ако сме с малко багаж.

На следващия ден слънцето не успя да пробие през дебелата пелена от пепел, надвиснала над града. Все едно нощта не бе свършила. Габи нямаше търпение да тръгне. Тази вечер, когато Жан сучеше жадно от гърдата й — тя бе започнала отново да го кърми, — Марсел седеше наблизо и я наблюдаваше със замислена усмивка на чувствените си устни.

— Нашият син расте пред очите ни, скъпа — каза той, вкусвайки ролята си на баща на бебето. — И аз щях да съм доволен, ако бях на негово място.

Очите му блеснаха дяволито, но погледът му продължаваше да бъде все така напрегнат, втренчен в доволно сучещия Жан.

Габи се изчерви красиво, спомняйки си момента, когато Марсел бе заел мястото на Жан на гърдите й. Почувства, че без него не би могла да съществува. Той беше нейната единствена утеха още много преди Жан да се роди.

— Толкова си красива тази вечер, скъпа — продължи Марсел. — В действителност никога не съм те виждал да изглеждаш толкова добре, още отпреди Жан да се роди.

В потъмняващия му поглед се четеше неприкрито желание.

Габи бе облякла лек копринен пеньоар в нежен розоволилав цвят, който подчертаваше виолетовите дълбини на очите й. Пеньоарът падаше нежно около стройното й тяло, тя бе смъкнала деколтето, за да накърми Жан. Горещият поглед на Марсел се наслаждаваше на красотата й.

— Ти се грижиш толкова добре за мене, Марсел — изрече плахо Габи. — Много съм ти задължена.

Марсел се вгледа в лицето й и остро си пое дъх, осъзнавайки какво означават думите й. Очите й бяха станали блестящи, замечтани, усмивката й го подканваше.

Движейки се като в сън, Марсел бавно се приближи към Габи, нерешително взе спящия Жан от ръцете й и излезе от стаята. Когато се върна след миг, Габи още седеше там, където я бе оставил. Дори не бе загърнала отворените краища на пеньоара си.

Безкрайно нежно, сякаш държеше крехка кукла в ръцете си, Марсел изправи Габи на крака и бавно свали пеньоара от раменете й; той се свлече край стройните й хълбоци и легна като бляскаво петно около глезените й. Тя беше гола отдолу и Марсел си пое остро дъх, загледан в нея, както бе наметнала с мантията на голотата си, горда и царствена. Цяла вечност бе чакал този миг и тялото му веднага реагира, в миг се втвърди. Усещайки вълнуващите го чувства, Габи пристъпи към него, докато връхчетата на гърдите й опряха в тялото му. Със страстен стон той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото. Без да сваля очи от нея, той се съблече бързо и след броени мигове неговата мъжественост се притисна към корема й.