Кони Мейсън - Насила оженена

— Какво може да се направи за да й се помогне?

— Не особено много, ще кажа със съжаление. Създайте й възможно най-големите удобства, давайте й много течности, трябва често да й се правят обтривания с хладка вода. Ще й оставя лекарства за сваляне на температурата и ще дойда отново утре, освен ако не се наложи да ме повикате по-рано.

Той подаде на Марсел едно малко шишенце с тъмна течност, после се запъти надолу по стълбите.

— И още нещо — напомни той на Марсел. — За предпочитане е тя да не кърми бебето, докато треската не мине и докато не възстанови силите си. Ако има някаква инфекция в кръвта й, не можем да подложим на риск здравето на бебето. Има възможност то да прихване инфекцията чрез млякото. Ако гърдите започнат много да я болят — намекна той, — Луела ще знае какво да направи.

Марсел изпрати доктора до вратата и веднага се върна при Габи, за да остане там цялата нощ, като от време на време изтриваше трескавото й тяло със студена вода и я караше да глътне малко течност, макар че гърлото й бе свито. Напрягаше се да разбере нещо от несвързаните й бълнувания, но единствената ясно различима дума беше „Филип“; тя непрекъснато повтаряше това име и накрая Марсел не можеше повече да го понася.

Изведнъж посред нощ Габи се събуди с напълно ясен разум. Протегна нерешително пръсти, докосвайки ръката на Марсел, и той трепна силно, защото беше задрямал.

— Какво има, скъпа? — запита той, виждайки виолетовите й очи вперени в него.

— Прости ми, Марсел.

— За какво, любов моя?

— Тази нощ трябваше да бъде изключителна. Знам, че ти се надяваше… че… искаше…

— Шт — успокои я той, слагайки пръст на устните й. — Ще има други нощи. Цял живот ще имаме, за да се обичаме.

— Цял живот — повтори отпаднало Габи, преди отново да изпадне в безсъзнание.

На следващия ден доктор Рено установи, че пациентката му се е съвзела, но въпреки всичко тя продължаваше да изпада в треска и делириум. Докторът каза, че лечението трябва да продължи, и си тръгна, предупреждавайки Марсел, че Габи трябва да остане на легло цели три дни, след като треската мине. Каза освен това, че няма да идва повече, а трябва да го повикат само ако положението й се влоши. След като докторът си тръгна, Марсел колебливо се съгласи да повери Габи в ръцете на Тидци, за да може той да се изкъпе и да си почине — нещо, което наистина бе заслужил.

След няколко часа сънят на Марсел бе прекъснат от Тилди, която го разтърсваше за рамото. Той веднага скочи.

— Какво има? Нещо случило ли се е с Габи?

— Госпожа Габи много я боли — изрече някак загадъчно Тилди. — Аз… аз… не знам какво да правя.

— Какво я боли? — Усещайки, че на Тилди й е трудно да се изкаже, Марсел разбра какво точно мъчи Габи. — Къде е Луела?

— Кърми бебето, господин Марсел. Искате ли да я повикам?

— Не, остави я да го кърми. Аз сам ще ида при госпожа Габи. Ти се върни в кухнята.

Тилди, скептично настроена относно възможността Марсел да облекчи болката на Габи, все пак се подчини. След минути Марсел, облякъл един халат, се озова при Габи и внимателният му поглед веднага схвана в какво се състои затруднението.

— Дайте ми Жан — замоли го Габи — Трябва да го накърмя.

— Докторът строго нареди само Луела да го кърми, докато ти си болна. — Когато Габи го изгледа смаяно, той продължи с успокояващ глас: — Трябва да мислиш за сина си. Има голяма вероятност да го заразиш с млякото си.

— Не… не съм помислила за това — призна тя със слаб глас. — Но какво да правя?

Макар, че бе придърпала чаршафа чак до брадичката си, едно издайническо петно бе избило през нощницата върху белоснежната му повърхност.

— Нека ти помогна. — каза Марсел, издърпа чаршафа и разкопча нощницата й до кръста, оголвайки подутите й от мляко гърди. Загледа с интерес бялата течност, бликаща от зърната, която се стичаше на криволици надолу. Нерешително посегна и леко докосна първо едното, после другото кълбо. Усети ги горещи и подути и Габи извика от болка, макар че той я бе пипнал съвсем леко.

Без да се колебае повече, Марсел легна до нея и без да обръща внимание на слабите й протести, пое в уста подутото й зърно и започна леко да смуче, докато млякото потече свободно, изпълвайки устата му с гъст и сладък вкус. Той я обичаше и не придаваше никакъв специален смисъл на постъпката си; само искаше да облекчи страданието на жената, която обичаше. Почти веднага болката в тази гърда намаля, после съвсем изчезна. Габи въздъхна, когато Марсел се премести на другата гърда и повтори манипулацията и с нея. Освободена от болката, тя задряма. Усещайки как напрежението се оттича от тялото й, Марсел нерешително прекъсна така приятната за него работа и излезе на пръсти от стаята, след като бе положил нежна целувка на устните й, бе закопчал отново нощницата и бе я завил чак до брадичката.