Винс Флин - Денят на Апокалипсиса

— Няма да е трудно — наруши мълчанието Рап, който не можеше да се похвали с търпението на шефката си.

Тя не отговори веднага. Както вече беше отбелязала, Рап действаше припряно. Кенеди имаше привилегията да борави с най-важната разузнавателна информация и въпреки това докладът на Рап беше пълен с факти, за които тя не беше чувала преди. И към никой от тях нямаше посочен източник. А в шпионския занаят имаше една поговорка — информацията е добра, ако и източникът й е добър.

— Откъде взе това?

— Не ти трябва да знаеш — отвърна Рап невъзмутимо.

Кенеди повдигна въпросително едната си вежда.

— Така ли?

Мич продължи да настоява на своето. Знаеше, че тя ще го притисне, но за нейно собствено добро беше за предпочитане да я държи в неведение.

— Имай ми доверие, Айрини. По-добре е да не знаеш как съм се докопал до информацията.

Кенеди впери поглед в него и опита да отгатне откъде се е добрал до такива ценни данни. Имаше няколко възможности, до една предвещаващи големи неприятности.

— Сигурен ли си, че всичко е точно и вярно? — попита го тя.

— Да. Може да се каже, че е от извора.

Тя му вярваше, но искаше да се увери, че е обмислил добре всичко.

— Ако нещо се обърка, някои хора ще поискат обяснение… не само от медиите. Говорим за изявления пред конгреса, камери, високопоставени политици, съсипани кариери… виждал си го преди и знаеш.

— Да и не ме е страх. Затова няма да ти кажа откъде и как се сдобих с информацията. Ако ме призоват да свидетелствам, ще жертвам главата си като доблестен войник.

Кенеди знаеше, че Рап никога няма да натопи нея или президента, но знаеше също и че около него рано или късно винаги се вдига шум. Мич щеше да е яростен противник за всеки един конгресмен или сенатор, който се осмелеше да кръстоса сабя с него.

— Е… интересно как всичко съвпада във времето.

— Как така?

— В момента стават и някои други неща… — Тя направи кратка пауза. — Някои събития, за които съм загрижена.

— Има ли нещо общо с това?

Кенеди сви рамене.

— Не съм сигурна.

— Е, определено няма да разберем, ако си седим тук — прояви сарказма си Рап и посочи към папката. — Това е само началото. Дай ми зелена светлина и до седемдесет и два часа ще ти кажа какво замислят лошите.

Позната фраза от репертоара на главния съветник на директора по борбата с тероризма. Действие, екшън! Рап беше изкарал дванайсет изпълнени с драматизъм и опасности години като нелегален офицер без никакво прикритие. Беше действал в някои от най-негостоприемните места в Близкия Изток и Югозападна Азия. Въпреки че беше сравнително млад — на трийсет и четири, той се отличаваше с консервативно мислене и беше привърженик на решителните действия и поемането на рискове. В края на краищата до това се свеждаше и професията му — претеглянето на рискове и шансове за успех.

— Айрини, възможности като тази не се появяват всеки ден — настоя Рап.

— Знам.

— Тогава да го направим.

— А твоята роля каква ще е?

Разбираше накъде бие и отстъпи половин крачка назад.

— Всичко е написано в доклада.

— И преди съм чувала тези думи — изсумтя тя.

— Ще наблюдавам и контролирам акцията от високо. Единствено момчетата от оперативния отряд ще се забавляват. Аз ще бъда там само за да сме сигурни, че нещо няма да се обърка. И за да задам няколко конкретни въпроса, когато всичко свърши.

Кенеди кимна. Фактът, че Рап ще участва, до голяма степен успокояваше президента.

— А жена ти?

Мич за малко не си изпусна нервите. На езика му бе да отговори, че не е нейна работа, но се възпря навреме.

— Вчера отпътува за Уисконсин, отива на гости при родителите си.

— Знам, както знам и за обещанията, които й даде… и за тези, които даде на мен. — Тя прикова очи в него, за да няма недоразумения. — Значи се разбрахме, никакви каубойски изпълнения повече. Нали?

— Тъй вярно, госпожо — отвърна Рап с известно недоволство в гласа си.

Кенеди пренебрегна тона му. На възраст четирийсет и две години, тя беше само с осем години по-голяма от него. В думата „госпожо“ обаче бе вложен друг смисъл — звучеше като обръщение на подчинен към своя командир.

Е, време беше да се поеме риска. Директорът на ЦРУ стана и взе папката.

— Имаш одобрението ми. Тръгвай и, моля те, върни се невредим.

— А президента?

— Ще се погрижа за президента. Само гледай да не се отклоняваш много от плана и като свършиш, веднага си изнасяй задника оттам.

Ъгловият кабинет, към който се беше запътила, вероятно бе най-впечатляващият в цял Вашингтон. Дори по-впечатляващ от онзи, Овалния, намиращ се малко по-надолу по улицата. Високата и стройна блондинка мина покрай двама административни служители и охраната и влезе, без да иска разрешение. После затвори след себе си тежката дървена врата и приближи към огромното бюро на шефа си. Жената се държеше самоуверено и излъчваше целеустременост с цялото си поведение. Много добре знаеше какво иска и се ориентираше перфектно в обстановката.