Винс Флин - Денят на Апокалипсиса

Уорч набързо се ободри:

— Какво има?

— Възнамерявам да задействам операция Ноев ковчег, но тревогата не е учебна.

Кенеди си представи как специалният агент подскача в леглото си. Операция Ноев ковчег, кодовото име за евакуирането на ключовите членове на правителството от града, досега беше задействана само веднъж.

— Добре. Каква е заплахата?

— Предполагаме, че в града има оръжие за масово унищожение.

— От какъв тип? — В тона на Уорч внезапно се появи напрежение.

— Трябва да си остане между нас, Джак. Не съм казала дори на Пентагона.

— Разбирам, но искам да знам с какво си имаме работа.

— Разузнаването сочи, че става дума за ядрено оръжие.

— Исусе Христе!

— Джак, трябва да се действа много тихо и внимателно, но в същото време и бързо. Най-добре не използвайте президентския хеликоптер „Марийн 1“. Сложете Хейс в лимузината и го закарайте незабелязано веднага в Кемп Дейвид. Вземете и първата дама. Не ги слушайте изобщо, действайте, дори и да откажат.

— Слушам.

— Обади ми се, щом се качат в лимузината и отпътуват. Ще ме намериш в Центъра за глобални операции. До петнайсет минути ще седя тук.

— Разбрано.

Кенеди приключи разговора и се обърна към Карл Бенсън, директора на оперативния център. Той знаеше всичко за събитията от вечерта и очакваше следващи заповеди.

— Пригответе моя хеликоптер и заключете залата. Не искам никой да влиза или излиза оттук.

Бенсън кимна и се зае с изпълнението на заповедите.

Директорът на ЦРУ изчака със следващото обаждане. То щеше да предизвика тревожен вой, да разбуди стотици хора от сън и да доведе до засилване на охраната на стратегическите обекти около Вашингтон. Мнозина от тези хора щяха да оставят обърканите си съпрузи и деца да гадаят какво толкова спешно се е случило. До сутринта хиляди щяха да знаят за тревогата, а медиите щяха да пощуреят. Трудно щяха да скрият от обществото фактите, които Мич Рап беше изкопал. А щом всички разберяха за бомбата, щеше да настъпи истинска паника.

Ето тази главоблъсканица им предстоеше да разрешат. Ако искаха да спрат терористите, трябваше да прибегнат до всички ресурси на националната сигурност на Америка. Но в същото време терористите не биваше да разберат. Подобна тайна беше почти невъзможно да се запази. Обаче нямаха друг избор.

Сикрет Сървис, службата, която охранява американския президент, върши изключително добре работата си поради ред причини. Подборът на агентите е един от най-стриктните сред всичките служби за сигурност. Но това, което ги отличава от другите, е степента и честотата на тренировките. Непрекъснато се правят учения по сложно заплетени сценарии.

В своя учебен и тренировъчен център в Белтсвил, Мериленд, последна дума на техниката, агентите се обучават да стрелят с абсолютна прецизност. Те репетират отново и отново процедурите с президентския кортеж, както и как да се справят с тълпата, когато охраняваната персона реши да излезе от колата и да прескочи заградителните въжета. Служителите на Сикрет Сървис са провеждали многобройни учения в Белия дом, Кемп Дейвид и военновъздушната база Андрюс. Цялото им обучение, всичките им тренировки имат за цел да ги подготвят за онзи кризисен момент, когато всичко се решава за секунди и едно-единствено колебание на някой от агентите може да коства живота на президента.

За капак на всичко, мъжете и жените, които им е наредено да пазят, не са никак послушни. Те винаги са по-умните, неизменно правите, вечно глухи за това, което им се говори. Много често отказват да изпълняват съветите на Сикрет Сървис, касаещи тяхната лична сигурност.

Тези факти със сигурност щяха да повлияят на начина, по който службата си вършеше работата. Директор Кенеди предпочиташе евакуацията на президентската двойка да се проведе тихомълком, с минимум посветени в операцията хора. За съжаление това беше невъзможно. Дори и да беше плъзнала само мълва за наличие на ядрено оръжие в столицата, Уорч незабавно би отвел президента далеч от града, на сигурно място зад здравите стени на бомбоубежището.

Тук всичко се решаваше за секунди, а тъй като Уорч не можеше да пристигне в Белия дом по-бързо от двайсет минути, с евакуацията трябваше да се заеме началникът на охраната. Уорч беше изправен пред две възможности. Първата беше да се обади на Бет Йоргенсън и да й каже само една фраза, с което да се задейства добре отработен план за евакуация. Изпълнението на този план нямаше да отнеме повече от шейсет секунди. Втората беше пак да се обади на Йоргенсън и да й каже тихо и спокойно да опакова багажа на президента и първата дама и да ги закара в Кемп Дейвид.