Винс Флин - Денят на Апокалипсиса

Офицерът от пакистанското разузнаване наведе глава и реши, че е по-добре да премълчи.

— Докоснах ли те, пипнах ли те с пръст, докато беше тук?

Хак колебливо поклати глава.

— Е… Всичко това обаче ще се промени. — За пръв път Акрам го заплаши с насилие, пък било то и само с намек. Разговорите им досега се въртяха около това как Хак се среща с информаторите си. Той не преставаше да повтаря отново и отново добре репетираната легенда. От време на време се изпускаше за някоя дребна подробност, но като цяло се придържаше към историята си.

Акрам се вгледа в задържания.

— Един човек иска да те види.

Хак вдигна очи, изпълнени с надежда.

— Не. — Акрам поклати глава и зловещо се изсмя. — Не мисля, че би искал да се срещнеш с него. Всъщност… — Акрам стана. — Той е последният човек на света, когото би желал да видиш. Него аз не мога да го контролирам, нито да му нареждам. И на всичкото отгоре знае, че си лъжец.

— Истината казвам — изхленчи пленникът и посегна към ръката на разпитващия.

Акрам навреме хвана китката му и я извъртя достатъчно, за да покаже на Хак, че не бива да го докосва. Погледна в широко отворените умоляващи очи и отговори:

— Имаше достатъчно възможности да ни кажеш истината, но не го стори. Сега вече нищо не мога да направя за теб. — След тези думи Акрам пусна китката на пленника и излезе.

Рап не влезе веднага. Акрам предложи да оставят напрежението у Хак да се натрупа. Двамата наблюдаваха през стъклото-огледало как пленникът закрачи нервно напред-назад. С всяка следваща минута той ставаше по-развълнуван. Изведнъж ярките лампи на тавана се включиха и при него влезе Рап.

На лицето на Хак първо се изписа неверие, после — панически ужас. Появата на знаменития офицер от американското разузнаване промени всичко. Нещата започнаха да си идват на мястото, Хак разбра, че е затънал в много по-големи неприятности, отколкото предполагаше.

Рап посочи неудобния стол и извика:

— Сядай!

Пленникът се подчини без никакво колебание. Рап грабна малката четвъртита масичка и я придърпа пред пакистанеца. После се обърна към двамата пазачи на английски:

— Мога и сам да се оправя.

След като пазачите излязоха, Рап сложи на масата плик, подобен на пощенските, и бавно свали сакото си, за да покаже деветмилиметровата берета в раменния кобур. Окачи сакото на облегалката на стола и се зае да развързва вратовръзката си.

— Знаеш ли кой съм аз? — Сложи вратовръзката върху сакото.

Хак кимна и преглътна тежко.

Рап извади две фотографии от плика и ги постави пред пленника.

— А тези хора не ти ли се струват познати? — Започна да навива ръкавите си.

Офицерът от пакистанското разузнаване с нежелание погледна фотографиите. Много добре познаваше двамата мъже, но също така съзнаваше колко е рисковано да признае подобно нещо. Самият Хак беше участвал в достатъчно разпити, даваше си сметка, че е най-добре да продължи да се придържа към легендата. Бавно поклати глава.

— Не.

Макар че Рап очакваше такъв отговор, това не му спести гневната реакция. Направо побесня. Подпря дясната си ръка на масата, а с лявата удари Хак толкова неочаквано и силно, че той излетя от стола и се просна на пода.

— Грешен отговор! — извика Мич и се закани отново да стовари юмрука си върху Хак, подобно на чук.

Хак остана да лежи зашеметен на пода. За пръв път някой от похитителите му го удряше. Обзе го паника и той вдигна ръце, за да блокира удара.

— Добре, добре! Знам кои са, но нямам нищо общо със смъртта им!

Рап го сграбчи за гърлото и макар Хак да беше с десетина килограма по-тежък, го повдигна от пода и го блъсна в стената като парцалена кукла.

— Кое избираш — да живееш или да умреш?

Пакистанецът го погледна, искрено объркан. Рап повтори въпроса, но този път изкрещя в ухото му:

— Кое искаш — да живееш или да умреш?

Хак запелтечи:

— Да ж-живея.

— Тогава почвай да поумняваш, и то бързо. — Рап го хвърли обратно към бюрото и извика: — Седни на стола и погледни снимките! — Мич застана зад него, със стиснати юмруци и почервеняло от гняв лице. — Сега, Масуд — извика той, — ще те питам само още веднъж! Знам за теб повече, отколкото предполагаш. — Рап посочи към двете черно-бели фотографии. — Имаш ли пръст в убийството на тези двама служители на ЦРУ?

— Не. — Този път Хак вдигна ръце, преди да отговори. Очите му бяха изпълнени със страх. Беше готов на всичко само за да укроти това животно срещу себе си. — Не мисля така.